От втората кола слязоха двама мъже, които носеха противогази. Те изчезнаха в разстилащия се оранжев облак и той чу още няколко изстрела. После всичко утихна.
Ибрахим погледна към сирийските граничари. Бяха се скрили в будката си, но не стреляха.
След като се увери, че двамата турци са мъртви и благодари на Аллах за победата, водачът се върна в колата си и направи знак на караваната да тръгне.
Навлизайки в Турция, младият мъж изпита някакво парещо предчувствие в стомаха. Нещата ставаха необратими.
— Хвала на Аллаха — тихо и неволно промълви той, сетне извиси глас. — Хвала на Мохамед, мир Нему!
Махмуд не каза нищо. Потта се стичаше от слепоочията по смуглите му скули и надолу, към стиснатите устни. Спътниците му на задната седалка мълчаха.
Ибрахим наблюдаваше колата на Валид. След две минути кадилакът отби от пътя и навлезе в пустинята. Доджът и фордът го последваха, разпръсквайки пясък, докато се насочваха на запад. След по-малко от сто метра автомобилите затънаха в пясъците. Мъжете слязоха.
Двамата братя махнаха седалките и извадиха фалшивия под на багажника, а другите мъже бързо и съсредоточено се заловиха за работа.
6.
Понеделник, 14:47
Мардин, Турция
„Хюс 500Д“ е изключително тих хеликоптер, което се дължи на заглушителите, монтирани на двигателя „Алисън 250-С20В“. Малката Т-образна конструкция осигурява стабилност при всички скорости, както и голяма маневреност. На предната седалка има място за един пилот, а на задната — за четирима пътници, като се добави двайсетмилиметровото оръдие и картечницата петдесети калибър. Хеликоптерът беше идеално средство за граничен контрол.
Когато във военновъздушната база в Мардин прозвуча тревожният сигнал на граничаря на север от Ел-Камишли, пилотът и помощникът му обядваха. Вече бяха летели веднъж — на едночасовия си сутрешен патрул. Следващата обиколка беше в четири следобед. Но двамата мъже посрещнаха радостно сигнала. След като правителството стъпи на врата на кюрдите, положението стана толкова спокойно, че летците започнаха да се опасяват, че ще „ръждясат“. Двамата си размениха усмивки, вдигнаха палци и след пет минути се понесоха във въздуха.
Летяха ниско над изоставените села и отдалечените ферми. Не можаха да се свържат с граничните постове и бяха нащрек, докато се приближаваха към границата. Пилотът бързо насочваше хеликоптера над сухата равнина. Винаги гледаше да поддържа курс пред слънцето, за да бъде трудна мишена за някой от земята.
Съзряха останките от колите минути преди да забележат съборената будка. Кръжейки над района, те се обадиха в щаба и докладваха, че са видели труповете на двама граничари и на трима шофьори.
— По превозните средства изглежда е стреляно — каза пилотът и за миг надзърна през визьора с кехлибарен оттенък. — Двама от шофьорите не мърдат, а третият леко се движи.
— Ще изпратя медицински екип — отговори диспечерът.
— По всичко личи, че колите са минали през бариерата, блъснали са будката и пътниците са били застреляни от граничарите — продължи пилотът. — Оцелелият може да не изкара дълго. Искам разрешение да се приземя и да го разпитам, преди да е умрял.
От другата страна на линията последва кратък разговор.
— Капитан Галата каза да действате по ваша преценка — отговори диспечерът. — А сирийските граничари?
— И двамата са в будката. Изглеждат невредими. Да се опитаме ли да се свържем с тях?
— Не. Ще го направим по правителствените канали.
Пилотът не се изненада. Ако мъртвите и умиращият бяха сирийци, тогава сирийските граничари нямаше да кажат нищо на турците. Ако пък бяха турци, никой нямаше да повярва на сирийците. Прекосяването на граничната бразда, за да разговарят с тях, изискваше одобрение от високо ниво. Цялата процедура щеше да бъде дълга и практически безполезна.
Пилотът спусна хеликоптера на десетина метра над земята и продължи да кръжи. Перките разпръсваха пясък и им пречеха да виждат добре.
Хеликоптерът се приземи на около петдесет метра от трите коли. Двамата летци взеха старите си автомати, модел 1968 и си сложиха очила, за да се предпазват от пясъка. Вторият пилот излезе пръв. Затвори вратата и отиде от другата страна. После слезе пилотът. Остави двигателя включен, в случай че се наложи да се измъкват бързо. Затвори вратата и двамата тръгнаха към първата кола, кадилака, чийто шофьор беше още жив.