— А когато наистина бъде изправен пред съда — рече той, — ще бъдат отвлечени и екзекутирани американци, работещи в Турция. Или ще бъде взривен американски самолет, летящ за Турция. Или ще хвърлят бомба в компания, която има бизнес там. Процесът и даже присъдата му ще бъдат изпитание за Америка. И знаете ли къде е иронията?
— Не, генерале — предпазливо отвърна Огъст.
— Кюрдите имат законно искане. — Генералът се изправи. — Проблемът е, че процесът ще им даде ежедневна трибуна. Тъй като са потиснати, светът ще приеме тероризма на този човек като разбираем или даже необходим. Това, че е горил с горелка друг мъж и е заплашвал една жена с изнасилване, от садизъм ще се превърне в героична постъпка. Хората ще кажат, че са го подтиквали страданията на народа му.
— Не всички хора — възрази полковникът. — Ние ще се погрижим за това.
— Как? — попита Роджърс. — Не можете да разкриете кои сте.
— Вие ще дадете показания. Ще говорите с пресата. Вие сте герой от войната и имате дар слово.
— Ще кажат, че ние сме си виновни, защото сме ги шпионирали. Че сам съм си изпросил възмездието, като съм убил един от тях в Турция. Ще кажат, че сме унищожили тяхното… как ще го нарекат? Тяхното убежище. Тяхното селско скривалище.
Бръмченето на осемцилиндровия двигател на РОЦ се приближаваше към тях и накрая микробусът се появи на пътя. Огъст застана между Сиринер и генерала и каза:
— По-късно ще поговорим за това, сър. Изпълнихме мисията си. И трябва да сме горди с това.
Роджърс не отговори.
— Добре ли сте?
Той кимна.
Огъст предпазливо отстъпи настрани и включи радиостанцията си.
— Сержант Грей — каза, — готов за включване на брояча.
— Да, сър!
Пистолетът на Роджърс стреля. Полковникът подскочи и се обърна. Голата ръка на генерала беше изпъната почти право надолу. От цевта към немигащите му очи се издигаше дим. Той втренчено гледаше как кръвта на Сиринер бавно изтича от дупката в челото на командира.
Огъст се завъртя и изби пистолета от ръката му. Роджърс не оказа съпротива.
— Твоята мисия свърши, Брет, но не и моята — каза той.
— Какво направи, Майк?
Генералът го погледна.
— Върнах си достойнството.
Когато Огъст пусна ръката му, той спокойно тръгна към пътя. При изстрела останалите от екипа на РОЦ се бяха изправили и гледаха към тях. Сега вече генералът можеше да се усмихне и го направи. Искаше да се извини на Фил Катцен.
С пепелявобледо лице Огъст нареди на Мюзикант да свърши с кюрдите и да се погрижи за полковник Седен веднага щом се качат в микробуса. После подаде пистолета на редник Девон, която гледаше към колегите си от „Страйкър“.
— Сър — припряно каза жената, — нищо не сме видели. Никой от нас. Кюрдът беше убит по време на престрелката.
Огъст горчиво поклати глава.
— Познавам Майк Роджърс, откакто се помня. Никога не е лъгал. Не мисля, че има намерение да започне сега.
— Но те ще го съсипят! — отвърна тя.
— Зная! Тъкмо това ме тревожи. Майк ще направи точно онова, което се страхуваше, че ще стори кюрдът. Ще използва военния съд като трибуна.
— За какво? — попита Девон.
— За да покаже на Америка как да се справя с терористите, редник, и за да каже на света, че Америка го е направила. — Микробусът пристигна и той се насочи към пътя. — Иска ми се да вдигна във въздуха тази проклета пещера…
60.
Вторник, 16:03
Дамаск, Сирия
В 5:45 следобед пред американското посолство в Дамаск спряха няколко автомобила на президентските сили за сигурност. Посланик Хавлис беше придружен до входа, където го посрещнаха двама американски морски пехотинци. Труповете на убитите агенти от АДС бяха откарани с катафалка до задния вход на посолството. Възвърнал самообладание въпреки все още долавящия се в очите му страх, Хавлис отиде направо в кабинета си и телефонира на турския посланик в Дамаск. Той го информира за случилото се в двореца и му каза, че зад отвличането на хеликоптера на граничния патрул, взривяването на язовир „Ататюрк“ и инцидента на сирийската граница са стояли бойци на ПКК, а не сирийски войници. Американецът настоя посланикът да съобщи това на военните и да ги помоли да запазят спокойствие. Турчинът му отвърна, че ще предаде информацията.