«Така, както ще изгорим турците в опит да запазим своя живот» — помисли младият кюрд.
Валид имаше право. Бяха допуснали грешка в изчисленията, но само една. Ала щяха да изпълнят мисията си. Сега трябваше да гледат към следващата, по-голямата цел. Към едно приключение, което щеше да бъде отпразнувано в цялата кюрдска общност. Към един акт, който щеше да принуди света да обърне дългоочакваното внимание на тяхното тежко положение.
Към началото на края на установения ред в света.
7.
Понеделник, 7:56
Вашингтон, окръг Колумбия
— И аз не съм доволен от цялата тази история, Мат — каза Пол Худ и допи първото си кафе в Оперативния център. — Стивън Винс е добър наш приятел и аз бих искал да му помогнем.
— Тогава да го направим — отвърна Стол, който седеше на дивана вляво от вратата и нервно потропваше с крак. — По дяволите, ние сме тайни агенти. Да отвлечем човека и да му дадем нова самоличност.
Худ се намръщи.
— Очаквам сериозни предложения.
Матю гледаше към Пол, вместо към отговорника по политическите и икономическите въпроси Марта Макол, която седеше от лявата му страна. Тя беше скръстила ръце, а на лицето й бе изписано недружелюбно изражение.
— Добре, не знам какво да направим — призна той. — Но хрътките от Капитолийския хълм ще дойдат на работа след около деветдесет минути. Дотогава можем да предприемем нещо. Да съставим списък на мисиите, в които Стивън ни е помогнал. Или да доведем хора, чийто живот е спасил. Господи, това би трябвало да се брои за нещо.
— Не и ако спасените хора не са по-голямата част от гласоподавателите.
Марта кръстоса дългите си крака.
— Мат, оценявам лоялността ти. Но напоследък предварителното финансиране е предмет на горещи дебати. А Стивън Винс взимал пари от един проект и ги е влагал в друг.
— Защото е знаел, че вторият проект ще бъде необходим за националната сигурност. Не се е обогатил лично.
— Няма значение — заяви тя. — Нарушил е правилата.
— Правилата са глупави.
— Това също няма значение. Откровено казано, най-доброто, за което можем да се надяваме, е никой от комисията да не реши да разследва Оперативния център за неправомерен достъп до информацията на Националната разузнавателна служба.
— Привилегирован достъп — поправи я Пол.
— Да — съгласи се Марта. — Ще видим дали Лари Речлин ще го нарече така, когато неговите момчета от ЦРУ свидетелстват, че ние имаме десет пъти повече сателитно време от тях. И какво мислите ще стане, ако Контролната комисия по разузнаването към Конгреса реши да прегледа финансите ни? Невинаги сме правили отстъпки на Националната разузнавателна служба за това време, защото бюджетът не беше наш.
— Регистрирахме целия дълг и внесохме парите в бюджета за следващата година — рече Худ.
— Конгресът ще каже, че сме изхарчили повече от необходимото. И ще дойдат да видят как и защо.
— Ето! — възкликна Стол и плесна с ръце. — Тази заплаха е още по-основателна причина да подкрепим Стив. Нашето бюро е на прицел. Двама души — това вече е обединен фронт. Сила. Ако ще подпомагаме Националната разузнавателна служба, Конгресът може да се откаже да се занимава с нас. Особено ако няма заплаха, че националната сигурност ще пострада.
Марта погледна Худ.
— Откровено казано, Пол, някои от онези представители с радост ще запретнат ръкави и ще направят ревизия на цялата национална сигурност. Знаеш ли какво чувам от приятелите ми в Конгреса, след като Майк Роджърс спаси Япония от ядреното оръжие на Северна Корея? «Защо ще плащаме, за да пазим Япония от тероризъм?» А останалите говорят: «Хубава работа, но как не разбрахте за заговора, преди да е стигнал толкова далеч?». Същото е и с бомбата в нюйоркския тунел. Намерихме извършителя, но от Капитолийския хълм искаха да разберат защо нашите разузнавателни източници не са знаели какво ще стане и не са го предотвратили. Не, Мат. Може да потънем, ако започнем да клатим лодката.
— Не искам да клатите нищо. Само хвърлете на човека спасителен пояс.
— Може самите ние да се нуждаем от спасителен пояс.
Стол вдигна ръце, сякаш се канеше да възрази, после ги пусна.