Но Мери Роуз подозираше, че в молбата му се съдържа нещо повече. Генералът държеше да знае какво представлява човекът, с когото щеше да работи. Докато седеше до него в кабината на С-141А, който ги докара в Турция, тя откри едно от качествата на Майк Роджърс. Той не обичаше да бъде обграден от хора, макар и врагове, които не бяха отдадени на работата си като него.
Младата жена се раздвижи неспокойно на мястото си, докато подаваше команди на компютъра. Тъй като столовете на колелца издаваха познат и характерен звук, седалките в РОЦ бяха заковани за пода. По време на проектирането главният инженер Харлан Белок, възпитаник на Йейл, бе казал: „Подвижните столове биха ни издали на шпионите. Би било много странно от един микробус с археолози да се чува скърцане на канцеларски мебели“.
Мери Роуз проявяваше разбиране. Но от това алуминиевите седалки не ставаха по-удобни. Освен това й липсваше слънчевата светлина. Всички прозорци в задната част на микробуса бяха затъмнени. Вътрешността беше разделена на две с армирани стени с малък отвор в средата. Стол настоя за тази предпазна мярка, защото множество съвременни шпиони имаха специални уреди за разузнаване. Тези портативни приемници отчитаха електромагнитната радиация, излъчваща се от компютърния монитор, и позволяваха на шпионите да следят от разстояние екраните.
„Може би трябваше да стана командос от „Страйкър“ — помисли си тя. Физическа подготовка, спортуване, алпинизъм и плуване в академията на ФБР в Куантико, Вирджиния. Приятен загар на кожата. Но трябваше да признае, че слънчевите бани през почивните дни й бяха достатъчни и твърде много обичаше компютрите и съвременната технология. „Ето защо престани да се оплакваш и извърши програмирането, млада госпожице“ — каза си.
Хубавите й дълги кестеняви коси бяха прибрани на кок, за да не й пречат, докато работи с клавиатурата. Лешниковите й очи бяха нащрек, а устните — стиснати, докато вкарваше къртицата на Мат в щаба на турските сили за сигурност. Там като съвършен малък шпионин къртицата се наместваше в програмите и предаваше информацията на компютъра в РОЦ.
— Браво, момчето ми! — възкликна Мери Роуз, а раменете и тънките й устни леко се отпуснаха.
— Все едно говориш на някой от конете на баща си — ухили се Роджърс.
Баща й, Уилям Р. Мохали, беше издател на списания и притежаваше няколко от най-хубавите състезателни коне в Лонг Айланд. Надяваше се, че единственото му дете ще се състезава за него. Но когато на шестнайсет години Мери Роуз стана метър шейсет и осем и продължи да расте до метър седемдесет и шест, тази вероятност намаля. Но тя не съжаляваше. Ездата беше едно от любимите й занимания и не искаше да я превръща в професия.
— Наистина имам чувството, че се състезавам — каза тя. — Мат и немските му партньори са заредили със скорост този модем.
Присвоявайки името на файла, къртицата проникна в системата. Намери информацията, която търсеше, записа я и я изпрати, после се отърва от придобитото си име и напусна програмата. Докато излизаше, файлът, който временно бе изместила, се върна на мястото си — всеки излизащ бит от къртицата се заменяше от един бит от оригиналната програма, за да не бъде регистрирана промяна в наличната памет и цялата процедура продължи по-малко от две минути. Ако по време на операцията някой потърсеше файла, в който къртицата временно се бе „превърнала“, модемът на Мат бързо възстановяваше оригиналната програма и се представяше за някой друг файл или задържаше процеса на предаване на информацията. Къртицата беше по-съвършена от атакуващите програми „Брутална сила“, използвани от повечето компютърни фанатици. Вместо да се опитва да разгадае паролата, което би отнело часове или цели дни, модемът на Мат проникваше направо в „кофите за боклук“, за да намери изхвърлените кодове. Незабележима в компютърното сметище, къртицата търсеше бързо и обикновено намираше повтарящи се комбинации от числа, които й даваха ключ към действащите програми.
През девет процента от времето не попадаше на нищо полезно, след това мълниеносно превключваше на „захранващ режим“. Много хора използваха за кодове рождените си дати или имена на любими романи. Къртицата на Мат светкавично преглеждаше поредици от числа, включващи годините след 1970, когато бяха родени повечето потребители на компютри, и хиляди имена, сред които Елвис, филми, телевизионни сериали и действащи лица, като „2001“, „Междузвездни войни“ и „007“. През около осем процента от времето намираше правилната последователност за пет минути. Прибягваше до „Брутална сила“ само когато се сблъскаше с изплъзващия се един процент.