— Не съм чувал такова нещо.
— И аз мисля така. Освен това такъв силен вятър би изкарал от строя хеликоптера.
— Но щом не е въздух, какво е тогава?
Генералът погледна екрана. Имаше само едно обяснение, с ужас си помисли той.
— Аз мисля, че е вода — каза. — Ще уведомя Оперативния център. Полковник, смятам, че някой току-що е разрушил язовирната стена на „Ататюрк“.
11.
Понеделник, 16:46
Халфети, Турция
Докато се носеха над Ефрат, Ибрахим се взираше през топлинните вълни, разнасящи се от действащото двайсетмилиметрово оръдие на Махмуд. Вълните, които променяха очертанията на огромния язовир, докато атаката им го разрушаваше.
Ръцете на сириеца бяха върху приклада и спусъка на картечницата. Още не беше настъпил моментът да действа и той гледаше как каменните отломки летят към центъра на язовира и водата поглъща бента. Макар че Валид държеше хеликоптера във водоравно положение, Ибрахим притискаше раницата между краката си.
Докато хеликоптерът летеше над язовира, видя как един голям камък удари инженера, който се опитваше да излезе от водата. Ударът вероятно не беше достатъчно силен, за да го убие, но това нямаше значение. Само след няколко минути мъжът щеше да бъде мъртъв.
Хеликоптерът мина ниско над язовира и Валид направи рязък завой, за да се върне отново. Ибрахим бе обсипал с картечен огън контролната постройка. Въпреки че един турчин загина на прага, задачата на сириеца не беше да убива служителите, а да ги накара да легнат под масите и столовете и да стоят далеч от прозорците и радиостанцията. Валид не искаше никой да разбере в каква посока се е отправил. Ако не можеха да се доберат до Сирия, трябваше да стигнат колкото е възможно по-близо до границата, преди да започнат да ги преследват.
Хасан хвърляше алуминиеви ленти, за да заглушава сигналите от контролната постройка, и в същото време подслушваше военните комуникации. Ако някой от пазачите на язовира успееше да изпрати съобщение — вероятно по телефона — и започнеха да ги преследват, планът беше да се приземят и да се разпръснат. Всеки сам щеше да си проправи път до едно от двете скривалища. Хижите се намираха в Южен Анадол, на сирийската граница и собствениците бяха симпатизанти на кюрдите.
Хеликоптерът се върна, за да прелети над язовира още веднъж. За втори път мощните двайсетмилиметрови патрони на Махмуд обсипаха центъра на язовира. Каменните отломки полетяха във всички посоки. Атаката нямаше за цел да взриви язовира, а да направи място за съдържанието на раницата в краката на Ибрахим.
И сега, когато този момент наближаваше, той дръпна ципа на раницата, за да се увери, че всичко е наред. Четирите пръчки динамит бяха увити с огнепроводен шнур. На капсул-детонатора имаше таймер. Той прокара пръст по шнура и детонатора, за да се увери, че са свързани.
Валид спусна хеликоптера само на трийсет сантиметра над стената. Младият мъж изскочи навън, сложи чантата в най-голямата пукнатина и нагласи таймера за една минута. После отново се качи в хеликоптера, който мигновено се извиси нагоре.
Ибрахим свали очилата си и погледна назад. Слънчевите лъчи трепкаха над водата. Птиците кълвяха рибите, а небето зад тях беше необичайно ясно. После спокойствието изведнъж се наруши.
Младият мъж трепна, когато от повърхността на язовира бързо се издигна жълто-червен огнен стълб. Звукът стигна до тях миг по-късно и хеликоптерът се разтресе. Хасан и Махмуд също се обърнаха. Дългата каменна стена се огъна в средата и повлече със себе си двете страни на конструкцията. Водата се изсипа като водопад над рушащия се бент и погълна огненото кълбо, превръщайки го в пара. Огромната вълна изхвърли камъните и ги пръсна върху разрушената язовирна стена. Пороят проби огромно V в средата на язовира и стигна почти до дъното. От дупката изригна гейзер, който помете краищата на язовира и скърши дърветата наоколо. Парата бързо се разсея, а разпенените бели вълни блъснаха контролната постройка и отнесоха останките в долината отвъд.
Бученето на потопа изпълни кабината на хеликоптера, заглушавайки бръмченето на мотора. Ибрахим дори не чу собствения си победоносен вик. Само видя, че Махмуд благодари на Аллах.
Докато хеликоптерът се носеше на юг над бушуващите води, Хасан изведнъж потупа Валид по рамото. Пилотът се обърна. Хасан протегна ръка надолу и я размаха. Сетне вдигна два пръста. Два самолета ги преследваха.