Той беше разтревожен. Хеликоптерът бе летял твърде ниско, за да бъде засечен от радар, и не бе чул предаване от радиостанцията в контролната постройка. Въпреки това Военновъздушните сили бяха разбрали какво е станало с язовира.
— Съжалявам, братко мой! — извика.
Валид вдигна ръка.
— Ние вярваме на Божието слово — извика в отговор. — Написано е: „Онзи, който напуска родината си заради Божието дело, ще намери многобройни убежища“.
Хасан явно не се успокои, макар че другите членове на екипа ликуваха. Мисията бе успяла и мястото им в рая бе осигурено.
И все пак никой не беше готов да се предаде. Докато водачът насочваше хеликоптера над пълноводната и прииждаща Ефрат, Махмуд отново започна да зарежда картечницата. Ибрахим се обърна наляво, за да му помага. Независимо че щяха да отидат в рая, те имаха намерение да се борят за живота си и за привилегията да продължат да служат на Аллах на този свят.
Изведнъж Валид поклати глава и извика:
— Приятел! Това нещо няма да ти трябва.
Махмуд се наведе към него.
— Няма ли да ми трябва? А кой ще се бие вместо нас?
— Онзи, който е господар на Деня на Страшния съд.
Ибрахим погледна брат си. И двамата вярваха в Аллах и във Валид. Но не мислеха, че всемогъщата ръка на Бога ще се протегне, за да ги защити от турците.
— Но, Валид… — започна Махмуд.
— Имайте ми доверие — прекъсна го той. — Ще гледате залеза от безопасно място.
Докато водачът имаше нещо наум, Ибрахим обмисляше какви са шансовете им за оцеляване. Най-близката турска военновъздушна база беше на триста и двайсет километра на запад. Ако летяха с максимална скорост, изтребителите — по всяка вероятност смъртоносните американски „Фантом“ — щяха да ги настигнат след двайсет минути. Хеликоптерът щеше да бъде далеч от сирийската граница. От дните на военната си служба знаеше, че всеки един от тези изтребители вероятно носи под крилата си осем топлинно насочващи се ракети „Сайдуайндър“. Една ракета щеше да бъде достатъчна, за да унищожи хеликоптера, много преди да чуеха или видеха самия изтребител. И турците щяха да стрелят по тях от въздуха, без да им позволят да се измъкнат от страната.
„Но какво от това — помисли си. — Нека да дойдат.“ Язовир „Ататюрк“, гордостта на турската арогантност, беше разрушен. Ефрат щеше да тече както в миналото и сирийците щяха да имат повече вода за потребностите си. Градовете на десетки километри надолу по течението щяха да бъдат наводнени. Селата, които зависеха от язовира, щяха да останат без вода за домовете и реколтата си. Правителствените ресурси в района щяха да бъдат силно затруднени.
Докато гледаше водовъртежа, той си припомни един цитат от Корана. „Фараонът и неговите войници се държаха нагло и несправедливо в страната, като мислеха, че никога няма да им потърсим сметка. Но Ние ги взехме и ги хвърлихме в морето. Замислете се върху съдбата на злосторниците.“
Подобно на египетските управници и на грешниците, удавени в Потопа, турците бяха наказани с вода. За миг Ибрахим се развълнува до сълзи от величието на току-що случилото се. Каквито и страдания да ги чакаха, те само щяха да засилят чувството за свещеност на мисията, което го изпълваше.
12.
Понеделник, 9:59
Вашингтон, окръг Колумбия
Боб Хърбърт вкара инвалидния си стол в кабинета на Пол Худ.
— Както обикновено Майк се оказа прав — каза шефът на разузнаването. — Националната разузнавателна служба потвърждава, че язовир „Ататюрк“ е пострадал тежко.
Худ въздъхна. Обърна се към компютъра и написа една-единствена дума: „Потвърдено“. Приложи я към спешното съобщение с червен код по електронната поща от девет и четирийсет и седем сутринта, което съдържаше първоначалната оценка на Майк Роджърс. Сетне изпрати потвърждението на генерал Кен Ванзант, новия председател на Съвета на началник-щабовете. Пусна копие и до министъра на външните работи Ав Линкълн, до министъра на отбраната Ернесто Колон, до директора на ЦРУ Лари Речлин и до съветника по националната сигурност Стив Бъркоу.
— На какво разстояние е Регионалният оперативен център от поразения район? — попита Пол.
— На около осемдесет километра на югоизток — отговори Хърбърт. — Доста далеч от опасната зона.
— Какво означава „доста“? Разбирането на Майк за буферна зона не е същото като на останалите хора.
— Аз не питах Майк, а Фил Катцен. Той има опит от голямото наводнение в Средния Запад през 1993 и бързо направи изчисленията. Водите са се разлели в радиус от осемдесет километра. Според него нивото на Ефрат се е повишило с около шест метра от Сирия до езерото Асад. Това няма да засегне кой знае колко сирийците, защото по-голямата част от тази област е суха и безлюдна, но ще наводни много турски селища покрай реката.