— Не и ако Турция продължава да разчита все повече на израелските военни доставки и на финансовата помощ и разузнаването на Съединените щати — рече Даръл. — Иран не иска още една американска крепост в двора си.
— А сирийците? — намеси се Худ.
Маккаски и Хърбърт винаги спореха, но проявявайки взаимно уважение. Психоложката Лиз Гордън веднъж ги нарече Даръл Консенсуса и Боб Вътрешния инстинкт. Ето защо, когато Хърбърт се обади, че има новини за нападението, Пол бе помолил Маккаски да се отбие.
В тяхно присъствие той винаги получаваше сбито, но ясно резюме на ситуацията, макар че трябваше да ги възпира да не превръщат разговора в политически дебат.
— Ако са сирийците, има два варианта — отбеляза Маккаски. — Терористите може да са екстремисти, поддръжници на идеята Близкият Изток да стане велика Сирия…
— Прибавяйки я към колекцията си като Ливан — горчиво добави Хърбърт.
Пол кимна. Ставаше дума за бомбата в американското посолство в Бейрут през 1983, когато един от разузнавачите загуби съпругата си и двата си крака.
— Точно така — съгласи се Даръл. — Или по-вероятно е да са сирийските кюрди.
— Разбира се, че са кюрдите — уверено заяви Боб. — Сирийските екстремисти не правят нищо без одобрението на военните, а те от своя страна получават заповедите си от самия президент на Сирия. Ако искаше да разпали конфликт с Турция, сирийското правителство нямаше да постъпи по този начин.
— А какво щяха да сторят? — попита Худ.
— Онова, което правят всички агресори. Щяха да дрънкат оръжие близо до границата, да съсредоточават войска там и да провокират някой инцидент, за да предизвикат турците. Сирийците не биха влезли в Турция. Както обичаме да се изразяваме във военните среди, те предпочитат да приемат. Това датира от 1967, когато на третия ден от Шестдневната война в страната нахлуха израелски танкове. Бранейки родината си, сирийците се чувстват борци за свобода, а не агресори. Това им помага да привлекат на своя страна другите арабски народи.
— Освен това, с изключение на 1967 сирийците предпочитат да водят войни чрез посредник — добави Маккаски. — През 1982 те дадоха оръжие на Иран, за да се бие срещу Ирак, оставиха ливанците да се избиват помежду си в продължение на петнайсет години и накрая влязоха на бял кон и установиха марионетен режим. Така действат.
Шефът на разузнаването погледна Даръл.
— Това означава ли, че си съгласен с мен?
— Не — ухили се той. — Ти си съгласен с мен.
— Да предположим, че Боб има право — намеси се Худ. — Тогава защо сирийските кюрди ще искат да атакуват Турция? Откъде да знаем, че не действат като агенти на Дамаск? Може да са били изпратени в Турция, за да предизвикат конфликт.
— Сирийските кюрди биха атакували по-скоро Дамаск, отколкото Турция — отговори Хърбърт. — Те мразят сегашния режим.
— Освен това кюрдите набират все повече сили, окуражени от примера на палестинците — добави Даръл. — Искат да създадат своя държава.
— Макар че това няма да им донесе мир — отбеляза Боб. — Те са сунити и не искат да ги бъркат с мюсюлманите шиити и с останалата част от населението. Именно затова се борят в Турция, Ирак и Сирия. Но съберат ли се заедно в един нов Кюрдистан, четирите им родови линии ще започнат да се карат.
— А може би няма да го направят — рече Маккаски. — Евреите в Израел имат големи различия в мненията, но живеят заедно.
— Това е защото израилтяните имат горе-долу една и съща религия — отбеляза Хърбърт. — Различават се само по отношение на политиката. А между сунитите и мюсюлманите шиити съществуват някои основни и много сериозни религиозни различия.
Пол се приведе напред и попита:
— Сирийските кюрди биха ли действали сами, или с други кюрдски националности?
— Уместен въпрос — отбеляза Даръл. — Ако зад взривяването на язовира стоят кюрдите, планът е много по-амбициозен от всички, които са опитвали досега — да нападат оръжейни складове или военни патрули. Според мен за нещо от такава величина те биха се нуждаели от помощта на турските кюрди, които от петнайсет години насам се борят да свалят правителството си в източната част на страната.
— И присъединявайки се към тях, какво се надяват да направят сирийските кюрди? — попита Худ.