— Да дестабилизират района — отговори Хърбърт. — Ако Сирия и Турция се бият, а сирийските и турските кюрди се обединят, те ще станат сила в района при липса на друга.
— Не само при липса на друга — добави Маккаски. — Да допуснем, че използват суматохата около една евентуална война, за да се окопаят здраво покрай цялата турска и сирийска граница. Да проникнат в села, градове и планини и да изградят подвижни лагери в пустинята. Така могат да водят война, продължаваща години наред като в Афганистан.
— И когато в някоя от страните напрежението нарасне твърде много — допълни Боб, — кюрдите могат просто да се вмъкнат в друга. Или да се присъединят към кюрдите в Ирак, за да предизвикат конфликт и там. Можете ли да си представите една война между три държави? Няма ли скоро да се стигне до употреба на ядрени или химически оръжия? Ами когато Сирия или Ирак разберат, че Израел снабдява с оръжие кюрдите…
— Правят го от години — прекъсна го Даръл.
— И започнат да им хвърлят ракети?
— Рано или късно — продължи Маккаски, — когато бъде постигнато мирно споразумение, кюрдският въпрос трябва да бъде решен така, че договорът да бъде ефективен. Кюрдите получават родина, Турция възприема фундаментализма, а демокрацията и Съединените щати претърпяват поражение.
— Ако бъде постигнато мирно споразумение — многозначително каза Хърбърт. — Тук става дума за хилядолетна вражда, развихрила се в голям мащаб. Ако този дух бъде изпуснат от бутилката, може да стане невъзможно да го вкараме обратно вътре.
Худ разбираше всичко. Освен това знаеше, че Оперативният център не е отговорен за планирането на една война в Близкия Изток. Неговата задача беше да отбелязва „горещите“ точки и да се справя с възникналата ситуация, ако се превърне в „криза“. Превърнеше ли се в „политически проблем“, с въпроса трябваше да се занимава Белият дом. Президентът щеше да го уведоми от каква помощ има нужда и къде. Но сега най-важното беше как биха могли да се справят с настоящата криза.
Той се обърна към клавиатурата и набра деривата на помощника си Стивън Бенет. След миг лицето на младия мъж се появи на екрана.
— Добро утро, Пол — каза Бенет. Гласът му се разнесе от тонколоните, монтирани отстрани на монитора.
— Добро утро, Стивън — отговори Худ. — Би ли ме свързал с Майк Роджърс? Той е още в РОЦ.
— Веднага — каза Бенет и образът му изчезна от екрана.
Пол погледна Хърбърт.
— Какво прави Майк, за да намери хеликоптера?
— Същото като нас. Анализира информацията. Той е в по-добро положение да сканира комуникациите в района, затова съм сигурен, че го прави. Ще извърши всички процедури, които написахме за операциите да РОЦ.
— Какво е минималното изискване за безопасност, което определихте за центъра?
— Двама командоси от елитната част „Страйкър“, когато центърът действа. С това разполагаме в момента.
На екрана отново се появи Бенет.
— Не можах да се свържа с генерал Роджърс. Излязъл е на полева работа.
Устните на Худ се свиха. Той познаваше генерала достатъчно добре, за да разбере какво означава този евфемизъм.
— Къде е отишъл?
— Мери Роуз каза, че двамата с полковник Седен излезли преди десетина минути. Качили се на мотоциклета на турчина.
— О-хо! — възкликна Боб.
— А компютърния клетъчен телефон? — попита Пол. — Не можете ли да се свържете по него?
— Няколко минути, след като потеглил, генералът се обадил на Мери Роуз да провери връзката. Сателитната връзка работела чудесно, но той й казал да не го търси, освен ако няма нещо спешно. В случай че някой подслушва.
— На такива открити пространства връзките често се преплитат — отбеляза Хърбърт. — Сигурността е равна на нула.
Худ кимна. Отидеше ли на военни операции, персоналът на Оперативния център обикновено носеше сигурни ТАК-САТ. Те имаха собствени параболични чинии, които им позволяваха да се свързват със сателита и после да препредават директно в Оперативния център. Но тези устройства бяха тежки и големи. Макар че в РОЦ имаше един ТАК-САТ, Роджърс явно бе предпочел да пътува с малко багаж.
Пол се ядоса на Майк и силно се обезпокои за него, защото бе излязъл, без да го охранява някой от командосите. Но не можеше да извади никого от РОЦ, без да направи компромис с процедурата по безопасността, пък и не искаше да отзовава Роджърс. Генералът знаеше какво прави и не бе нарушил правилата. Освен това не беше работа да критикува заместника си от разстояние четиринайсет хиляди и петстотин километра.