Слънцето бе слязло ниско над хълмовете, а червеникавата му светлина избледняваше. След няколко минути небето се изпълни със звезди.
Полковник Седен се обърна и извика:
— Наближаваме равнините. След този район има черни пътища. По тях не минават превозни средства, но поне не са толкова неравни.
Това бяха първите думи, които бе произнесъл, откакто тръгнаха. Роджърс беше доволен, защото също не обичаше да говори много.
— И в бурно море е същото — отбеляза той.
— Можете ли да повярвате — каза Седен, — че преди да се зазори, температурата в тази област спада почти до нулата? От октомври до май пътищата често са затворени поради снегове!
Майк знаеше това от информацията, която беше прочел. В тази част на света не се променяше само едно. Не беше пустинният вятър, пясъците или границите, нито местните и международните играчи, превърнали Близкия Изток в свой терен, а религията и онова, което хората бяха готови да направят за нея. От времето на управляваните от свещеници шумери, чиято държава процъфтявала през петото хилядолетие преди Христа, хората тук бяха готови да се бият заради религиозните си убеждения, да избиват човешки същества и животни и да умират за нея.
Роджърс разбираше това. Католик по рождение, вярваше в божествения произход на Исус. И той би убивал, за да защити правото си да почита Бога по свой начин. За него това не беше по-различно от борбата, убиването и проливането на кръв в името на националното знаме и на любимата му родина. Да нанася удари заради честта. Но той не беше фанатик. Никога не би покръстил някого насила.
Хората тук бяха различни. В продължение на шест хиляди години те бяха изпратили милиони човешки същества в отвъдния свят, населен от стотици божества. Нищо нямаше да ги промени. Най-доброто, на което Роджърс се надяваше, идвайки тук, беше да се бори, за да ограничи кръвопролитията.
Седен превключи скоростите, когато започнаха да изкачват хълма. Майк наблюдаваше яркия лъч на фара, който се стрелкаше насам-натам по черния път. За разлика от областта, която току-що бяха прекосили, тук имаше скали и ниски храсти.
— Този път — каза Седен — ще ни изведе право на…
Преди Роджърс да чуе изстрела, тялото на полковника потрепери за миг, после се отпусна назад и блъсна Майк. Мотоциклетът се преобърна. Роджърс падна на пътя и се претърколи няколко метра. Турчинът успя да се задържи, докато мотоциклетът се тътреше на една страна в продължение на няколко метра, после се изплъзна.
Дясната страна на Майк пламтеше. Ръката и кракът му бяха изранени от камъните по пътя. Фарът на мотоциклета ги осветяваше. Роджърс видя, че Седен не мърда.
— Полковник? — тихо извика.
Турчинът не отговори. Въпреки болката генералът се надигна на лакът и започна да пълзи. Искаше да отмести турчина от пътя, преди някое превозно средство да е прегазило и двамата. Но преди да стигне до него, усети пистолет в тила си. Застина, когато по пътя изскърцаха ботуши. Двама мъже се наведоха над Седен.
Турчинът се размърда. Единият мъж взе оръжието му и премести мотоциклета. Човекът зад Майк го хвана за яката и го дръпна встрани от пътя. Завлякоха ги зад един висок тесен хълм. Мъжът притисна дулото на пистолета във врата на Роджърс и му каза нещо на арабски. Не беше турчин.
— Не разбирам — отговори генералът.
В гласа му нямаше страх. Двамата мъже се държаха като терористи. Такива като тях не уважаваха малодушието и не преговаряха със страхливци.
— Американец? — попита човекът зад Роджърс.
Генералът се обърна към него, за да го види, и отговори:
— Да.
Мъжът повика някого на име Хасан, който през това време оглеждаше мотоциклета. Хасан имаше продълговато лице, високи скули, хлътнали очи и къдрави, дълги до раменете коси. Той получи заповед на арабски и дръпна Майк, за да го изправи. Сетне започна да го претърсва. Намери портфейла му и взе паспорта и клетъчния телефон. Документите представяха Роджърс като Карлтън Найт, член на Отдела за опазване на околната среда при Американския музей за естествена история в Ню Йорк. Не се знаеше дали мъжете щяха да повярват на това. Униформата на Седен показваше, че е полковник от турските сили за сигурност. Роджърс трябваше да измисли убедителен отговор защо бе дошъл на това място с един офицер от турските сили за сигурност.