— Добър ден, сър.
— Добър ден, Пол — отговори високият бивш губернатор на Минесота. — Ав тъкмо ни разясняваше обстановката.
Президентът явно беше силно възбуден. През трите години на мандата си не беше постигнал никакви успехи във външната политика, достойни за първите страници на вестниците. Макар че едва ли щеше да изгуби следващите избори, беше роден състезател, който се чувстваше нещастен, ако не намереше подходящата комбинация от военна сила, икономическа мощ и обаяние, за да овладява международните събития.
Той вдигна ръка.
— Преди да продължиш, Ав… Пол, какви са последните новини от генерал Роджърс?
— Няма промяна в обстановката — отговори му, проправяйки си път към един свободен кожен стол в средата на масата. — РОЦ се е отправил към вътрешността на Турция, към мястото, откъдето е телефонирал генерал Роджърс. Трябва да пристигнат след половин час.
— РОЦ ще се опита ли да ги спаси? — попита Бъркоу, съветникът по националната сигурност.
Пол седна.
— Ние сме длъжни да евакуираме персонала си, когато положението стане нестабилно — каза, като внимателно подбираше думите си. — Но нямаме представа дали в момента това е възможно.
— Всичко е възможно, щом си готов да платиш цената — отбеляза Бъркоу. — Твоите хора имат право да използват смъртоносна сила, за да спасяват заложници. В базата Инджирлик, която е съвсем наблизо, има три хиляди и седемстотин войници.
— В РОЦ имаме двама командоси от елитната част „Страйкър“ — продължи Худ, — но както вече казах, нямам представа какви са възможностите засега.
— Искам лично ти да ме уведомяваш за всичко, което се случи. Където и да си — каза президентът.
— Разбира се, сър — отговори Худ, като се зачуди какво имаше предвид Майкъл Лорънс с последната забележка.
— Ав — добави президентът, — би ли продължил с разясненията?
— Да, сър — отговори министърът на външните работи.
Едър мъж, бивша бейзболна звезда, сега той бележеше големи успехи и в политиката. Беше един от първите поддръжници на Майкъл Лорънс. Както и един от малцината вътрешни хора, на които Худ имаше пълно доверие.
— Пол — започна той, — тъкмо разказвах за мобилизацията в Турция. Моят кабинет е в постоянна връзка с посланика Робърт Макалузо в нашето посолство в Анкара, както и с генералните консули в Истанбул, Измир и Адана. Разговаряхме и с Канде от канцеларията на турското посолство във Вашингтон. Всички те потвърдиха следната информация. В дванайсет и трийсет на обед по наше време Турция е мобилизирала над един милион хора от сухопътните войски и въздушните сили и е обявила състояние на повишена бойна готовност във военноморската флота, включваща въздушните сили и морската пехота. Това е почти цялата им военна мощ.
— Заедно със запаса ли? — попита Лорънс.
— Не, сър — отговори Колон, министърът на отбраната. — Ако се наложи, могат да намерят още двайсет хиляди войници, после да потърсят сред мъжете на възраст от деветнайсет до четирийсет години и да извадят още петдесет хиляди човека.
— Съобщиха ни, че сухопътните и въздушните сили ще заемат позиции по долното течение на Ефрат и покрай сирийската граница — продължи Линкълн. — Морските сили се съсредоточават по бреговете на Егейско и Средиземно море. Анкара ни увери, че морските войски няма да отидат по на юг от най-южната точка на залива Александрета.
Худ погледна картата на компютърния екран. Заливът свършваше на около четирийсет километра северно от Сирия.
— Турските сили в Егейско море трябва да се уверят, че гърците ще стоят настрана от тази работа — добави Линкълн. — От Дамаск още не сме чули нищо категорично, макар че президентът, тримата вицепрезиденти и Съветът на министрите се съвещават в момента. Моуалем от канцеларията на тяхното посолство тук, във Вашингтон, казва, че от сирийска страна ще има съответен отговор.
— Какво означава това? — попита президентът.
— Известна мобилизация — отговори генерал Кен Ванзант, председателят на Съвета на началник-щабовете. — Най-голямата концентрация на войски в Сирия е в базите покрай река Оронт на запад, покрай Ефрат в централната част на страната и на изток, близо до границата с Ирак и Турция. Сирийският президент вероятно ще изпрати на север половината войска — около сто хиляди войници.
— Колко далече на север ще отидат? — попита Лорънс.
— До границите с Турция — отговори Ванзант. — Откакто през 1967 загубиха Голанските възвишения и ги отстъпиха на Израел, сирийците станаха доста агресивни в защитата на териториите си.