— Интересното е, че Турция е мобилизирала близо шестстотин хиляди човека — отбеляза Ернесто Колон. — Това е около три пъти повече от сирийската армия, флота, въздушни сили и отбрана, взети заедно. Турция явно иска да каже: „Ще бъдем един срещу друг. А присъединят ли се и други страни, ще оставим нещо и за тях“.
— Това е добре — каза генерал Ванзант, — но турците са изправени пред голям проблем. Те трябва да се борят и срещу тероризма. Ала дори сирийските военни да не бяха важен фактор, едно турско нападение срещу кюрдите е опасно начинание. Ние знаем, че кюрдите се опитват да изгладят различията помежду си. Независимо дали те са отговорни за атентата срещу язовира или не, атаката със сигурност ще насърчи и ще укрепи различните кюрдски формирования. А една контраатака от турска страна ще ги обедини още повече. Сред петдесет и девет милионното население на Турция има петнайсет милиона кюрди, които са готови да нанесат удар.
— Кой може да ги обвини? — попита Линкълн. — Били са разстрелвани, обгазявани в домовете си и екзекутирани без съд.
— Чакай малко, Ав — рече Бъркоу. — Много от кюрдите са терористи.
— И много не са — възрази му той.
Съветникът не му обърна внимание и продължи:
— Лари, каква беше онази история в сирийската флота миналия месец?
Лари Речлин, директорът на ЦРУ, кръстоса ръце на масата.
— Сирийците свършиха отлична работа, за да я потулят от пресата, но кюрдска къртица уби един генерал и двама адютанти. Когато го заловиха, друга кюрдска къртица взе за заложници съпругата и двете дъщери на генерала и поиска да го освободят. Но вместо това му изпратиха главата на генерала. Докато всичко свърши, съпругата на генерала, дъщерите му и двама сирийски спасители загинаха.
— Щом турците тероризират кюрдите — попита президентът, — защо къртицата е предала сирийците?
— Защото сирийският президент стигнал до правилното заключение, че въоръжените му сили са пълни с кюрдски къртици. Някои заемат високи постове. Заклел се е да ги изгони.
На лицето на Линкълн се изписа възмущение.
— Стив, Лари, какъв е смисълът на всичко това?
— Смисълът е, че не можем да започнем да роним крокодилски сълзи за кюрдите — отговори Бъркоу. — В миналото се държахме твърде добре с тях. Но те стават все по-войнствени и безмилостни. Пък и имат бог знае колко много къртици сред турските военни. Намесим ли се в тази история, къртиците може да стигнат до поверителната информация на НАТО.
— Всъщност нещата могат да бъдат и по-лоши — каза Ванзант. — Кюрдите имат много симпатизанти сред ислямските фундаменталистки партии в Турция. Индивидуално или заедно, онези кюрди и техните съмишленици може да се възползват от суматохата покрай една война и да се опитат да отхвърлят светски настроените управници и в двете правителства.
— От хаоса се ражда още по-голям хаос — обади се Линкълн.
— Точно така — съгласи се Ванзант. — Вън лошата демокрация. Да влезе религиозното потисничество.
— Вън Съединените щати — добави Колон, министърът на отбраната.
— „Вън“ не е най-точната дума в случая — каза шефът на ЦРУ. — Стив има право за парите. Ще ни преследват не само в Турция, но и в Гърция. Забравихте афганистанските борци за свобода, на които помогнахме да се въоръжат и да се обучат, за да се бият със Съветския съюз. Много от тях сега са с ислямските фундаменталисти. Водачът им е шейх Сафар Ал-Аудах, сириец, един от най-радикалните духовници в района.
— Господи, бих искал да видя как някой изритва онзи негодник! — възкликна Стивън Бъркоу. — Речите му по радиото са изпратили с еднопосочен билет в Израел много хора с бомби, скрити в крачолите.
— Последователите му в Турция и особено в Саудитска Арабия са много силни — продължи Речлин, — и станаха още по-силни, откакто лидерът на ислямската партия Неджметин Ербакан стана министър-председател на Турция през лятото на 1996. По ирония на съдбата не целият радикализъм има нещо общо с религията. Радикалните промени отчасти са свързани с икономиката. През осемдесетте години, когато Турция премина от относително затворена пазарна икономика към глобална, забогатяха само шепа хора. Другите останаха бедни, дори обедняха още повече. Такива хора лесно стават поддръжници на всякакви идеи.
— Фундаменталистите и големите градски прослойки са естествени съюзници — отбеляза Ав Линкълн. — И двете са малцинства и искат нещата, които притежават богатите светски водачи.