— Това не оправдава слепите и превантивни удари — подчерта президентът. — Ние не сме терористи.
— Знам това, сър — каза съветникът. — Но ми омръзна да играем по правилата, които, изглежда, никой друг по света не спазва. Вляхме десет милиарда долара в японската икономика, а те използваха парите, за да разработят и продадат ядрена технология на терористите. Защо позволяваме това? Защото не искаме американският бизнес да пострада, като бъде изолиран от Китай…
— Китай не е темата на настоящия разговор — прекъсна го Линкълн.
— Темата е проклетият двоен стандарт — отвърна Бъркоу. — Ние извръщаме поглед, когато Иран доставя оръжие на мюсюлманските терористи по цял свят. Защо? Защото някои от терористите извършват бомбени атентати в други страни. По някакъв извратен начин това ни осигурява съюзници в борбата срещу тероризма. Не е необходимо да търпим всякакъв вид критика, щом и другите държави го правят. Само искам да кажа, че имаме възможност да контролираме положението в Сирия. Ако отрежем водата им, ще задушим икономиката. Направим ли го, ще притиснем Хизбула и палестинските терористични лагери в Сирия, и дори кюрдите.
— Няма човек, няма заболяване — отбеляза външният министър. — Престани, Стив.
— Пък и болестта няма да се разпространи из целия организъм — добави Бъркоу. — Ако дадем на Сирия урок за назидание на останалите, гарантирам, че Иран, Ирак и Либия ще приберат нокти и ще благодарят на съдбата.
— Или ще удвоят усилията си да ни унищожат — вметна Линкълн.
— Ако го сторят, ще превърнем Техеран, Багдад и Триполи в кратери, достатъчно големи, за да се виждат от Космоса.
Настъпи неловко мълчание. Худ си представи сцени от филма „Доктор Стрейнджлав“.
— Ами ако направим обратното? — попита Линкълн. — Ако протегнем ръка за помощ, вместо свит юмрук?
— Какво имаш предвид? — попита президентът.
— Онова, което наистина би привлякло вниманието на Сирия, е не поток от вода, а от пари — отговори той. — Икономиката им е в упадък. Произвеждат същото количество стоки както преди петнайсет години, когато населението беше с петнайсет процента по-малко. Изпаднали са в криза заради неуспешния опит да съперничат на израелската военна мощ. Имаше голям отлив в арабската помощ и получиха недостатъчно количество чуждестранни инвестиции, за да купят каквото им е необходимо за съживяване на индустрията и селското стопанство. Външният им дълг възлиза на шест милиарда долара.
— Сърцето ми се къса — рече Бъркоу. — Според мен те имат достатъчно пари да финансират терористични акции.
— Предимно защото това е единственият вид натиск, който могат да упражняват върху богатите страни. Да предположим, че подадем моркова на Сирия, преди да са финансирали по-нататъшни терористични актове. Особено ако им предоставим гарантиран кредит от Американската банка за внос и износ.
— Не можем да го направим! — извика съветникът. — Преди всичко Световната банка и Международният валутен фонд трябва да одобрят всяко облекчение на дълга.
— Страните донори също могат да опрощават заемите на сериозно задлъжнелите държави — изтъкна Пол.
— Само ако страните длъжници проведат строги пазарни реформи, които се наблюдават от Световната банка и Фонда.
— Има заобиколни пътища — каза Худ. — Може да ги оставим да разпродадат златния си резерв.
— И да го купим, за да спонсорираме терористите, които ще унищожат нашите завоевания — възрази Бъркоу. — Не, благодаря. Докато Сирия е първа в списъка на страните, подкрепящи тероризма, законът ни забранява да им отпускаме финансова помощ.
— И употребата на ядрено оръжие ли ти се вижда законна? — попита Худ.
— Да, при самоотбрана — възмутен отговори Бъркоу.
— Според годишния доклад на щатското правителство за тероризма, Сирия не е замесвана пряко в терористични нападения от 1986 година насам — отбеляза Линкълн, — откакто шефът на въздушното разузнаване от правителството на Хафез ал-Асад организира взривяването на самолет на «Ел Ал», идващ от Лондон.