— Пряка намеса — изсмя се съветникът. — Много забавно, господин министър. Сирийците могат да бъдат обвинени в тероризъм точно колкото и Джон Уилкис Бут в покушението срещу Ейбрахам Линкълн. И не само в тероризъм, но и в изграждането на заводи в долината Бекаа, където произвеждат наркотици — кокаинова паста и морфин — както и във фалшифицирането на банкноти от сто долара…
— Тук става въпрос за тероризъм, Стив, а не за кокаиновата паста. Нито за Китай. Нито за ядрената война. А да спрем тероризма.
— Въпросът е да дадем финансова помощ на един враг на нашата страна! Вие не искате да ги загубим. Но това не означава, че трябва да ги възнаградим.
— Един символичен гарантиран заем като облекчение за сушата не представлява нито помощ, нито награда — възрази Линкълн. — Това е само ордьовър за изостряне на апетита им за бъдещо сътрудничество. А проявен точно сега, жест като този може да предотврати евентуална война.
— Ав, Стив — намеси се президентът, — в момента ме интересува как да спрем развитието на създалата се ситуация. Пол, може би ти ще се справиш с това? Кой е съветникът ти по въпросите на Близкия Изток?
Худ се изненада.
— Уорнър Бикинг.
— Хлапето от Джорджтаун — каза Речлин. — Той беше включен в отбора по бокс за летните Олимпийски игри през 1988. Забърка се в онова спречкване около бореца от Ирак, който искаше да избяга от родината си.
Пол хвърли разтревожен поглед към него.
— Уорнър е добър и доверен колега.
— Той е безотговорен — обърна се шефът на ЦРУ към президента. — Критикуваше по кабелната телевизия политиката на Джордж Буш относно приютите и беше по боксьорски гащета и ръкавици. Пресата го нарече „дипломат категория муха“. Превърна цялата история в смешка.
— Искам сериозен човек, Пол — рече Лорънс.
— Уорнър е добър — отговори той. — Но сме използвали и услугите на професор Ахмед Насър за работа върху много от нашите секретни информации.
— Името ми е познато.
— Запознахте се на вечерята в чест на шейха на Дубай. Доктор Насър беше онзи, който остана след десерта, за да помогне на сина ви с домашното за пантюркизма.
— Спомням си го — усмихна се президентът. — Каква е биографията му?
— Работеше в нашия център за изучаване на Близкия Изток в Кайро. Сега е в Института за мира.
— Как ще го възприемат в Сирия?
— Много радушно — все още смутен отговори Пол. — Той е набожен мюсюлманин и пацифист. Има репутацията на честен човек.
— По дяволите! — възкликна Речлин. — Започвам да се съгласявам със Стив. Господин президент, наистина ли искаме поредният египетски разузнавач да преговаря за сдържаност с една терористична държава?
— Да, щом всички останали бягат позорно — отговори той и го погледна, но не го укори.
Худ знаеше, че няма да го направи. Двамата бяха стари приятели отдавна и бяха преживели много лични и професионални кризи. Освен това на Лорънс му харесваше, че Бъркоу казва нещата, които той, главнокомандващият армията, не може.
— Пол — продължи президентът, — бих искал да отидеш в Дамаск с професор Насър.
Лари Речлин и Стив Бъркоу изправиха рамене, а Линкълн се усмихна. Худ изтръпна.
— Господин президент, аз не съм дипломат.
— Как да не си — рече външният министър. — Уил Роджърс е казал, че дипломацията е изкуството да повтаряш „Добре, добре“, докато претърпиш неуспех. Ти можеш да правиш това.
— Пък и можеш да поговориш на сирийците за разузнаване и банкерство — добави президентът. — В момента ми трябва точно такава дипломация.
— Докато претърпим неуспех — измърмори Бъркоу.
— Откровено казано, Пол — продължи Лорънс, — не мога да си позволя да изпратя някого от кабинета. Направя ли го, турците ще се обидят. Омръзна ми да ме тормозят като Стив и Лари. Но трябва да действаме внимателно. Госпожа Клоу ще се погрижи да имаш необходимите политически документи, които ще прочетеш по време на полета. Къде е сега доктор Насър?
— В Лондон. Изнася реч на някакъв симпозиум.
— Вземи го от там. Доктор Насър може да балансира нещата и да ти помогне да внушиш онова, което мислиш, че ще подейства. Вземи и онова хлапе от Джорджтаун, ако искаш. Пък и ще бъдеш на сцената, в случай че се наложи да преговаряте за освобождаването на генерал Роджърс. Посланикът Хавелес в Дамаск ще се погрижи за безопасността ти.