Худ си каза, че ще пропусне соловото изпълнение на дъщеря си в училище. Знаеше колко ще се уплаши съпругата му, че отива в онази част на света точно по това време. Замисли се за предизвикателството и тежестта да бъдеш част от историята и да помагаш за спасяването на човешкия живот, вместо да го излагаш на риск.
— Днес следобед ще бъда в самолета, сър — каза той.
— Благодаря, Пол — рече президентът и погледна часовника си. — Сега е един и трийсет и две. Генерал Ванзант, Стив, в три часа в Овалния кабинет ще имаме съвещание на Съвета на началник-щабовете и на Съвета за сигурност. Искаш ли да преместиш бойната група, генерале?
— Мисля, че това ще бъде разумно, сър — отговори Ванзант.
— Тогава ще го направите. Освен това искам да ми представите различни варианти в случай на засилена враждебност. Не трябва да допускаме конфликтът да се разпространи.
— Да, сър — каза генералът.
Президентът стана и обяви край на съвещанието. После излезе, придружен от Бъркоу и генерала. След тях тръгнаха Речлин и Колон. Министърът на отбраната приятелски поздрави Худ и също напусна залата.
Докато Пол седеше край масата за конференции и подреждаше мислите си, Ав Линкълн се приближи до него и каза:
— Първия път, когато отбелязах точка в майсторската бейзболна лига, не беше защото бях подготвен за тази работа. Трима други нападатели бяха болни, контузени или изтърпяваха наказания. Тогава бях на осемнайсет години и умирах от страх, но спечелихме играта. Ти си умен, отдаден на работата си, лоялен и съвестен, Пол. Ще вкараш страхотен гол.
Худ стана и му подаде ръка.
— Благодаря, Ав. Надявам се да не засенча всички, така че да останете без работа.
Приятелят му се усмихна, докато излизаха заедно от Залата за извънредни ситуации.
— Като се има предвид какъв е залогът, Пол, надявам се, че ще успееш.
17.
Понеделник, 20:17
Огюзели, Турция
Лоуел Кофи гледаше през затворения прозорец на РОЦ, докато микробусът минаваше покрай тъмния пейзаж. Шофираше Мери Роуз, която нервно барабанеше по волана и си тананикаше една песен на Гилбърт и Съливан — мелодия от „Йоланта“: „Честното сърце никога не може да спечели една честна дама“.
Той също се притесняваше. Успокояваше се, като затваряше очи и си представяше, че пътува с баща си и брат си из Долината на смъртта. Тримата обичаха дългите пътешествия. Винаги бяха заедно. Лоуел би дал всичко, за да може да бъде с тях поне още веднъж. Кофи Старши загина при самолетна катастрофа през 1983. Две години по-късно братът на Лоуел завърши Харвард и се премести в Лондон, за да работи в американското посолство. Майка им замина с него. Оттогава той имаше чувството, че е като дърво без корени. Беше започнал работа в Оперативния център не само за да въздейства върху живота на хората, както се бе изразил Катцен, но и за да се чувства част от един сплотен екип. Но за съжаление не изпитваше усещане за принадлежност. Как ли се създаваше това чувство, зачуди се той. Баща му разказваше за приятелството между членовете на бойния екипаж през Втората световна война. Лоуел изпитваше нещо такова към състудентите си в колежа. Но кое го пораждаше? Опасността? Трудностите? Общата цел? Годините, прекарани заедно? Вероятно по малко от всичко това, реши. Но въпреки сегашното им положение — или може би заради него, все пак усещаше някакво спокойствие и задоволство, когато затвореше очи и си представеше, че от лявата страна е баща му, а някъде там, в далечината, е планинската верига Панамайнт, на която се беше удивлявал като дете.
Фил Катцен седеше пред компютъра на Мери Роуз и гледаше цветната карта, която показваше мониторът. На екрана на Майк Роджърс имаше радарна картина на турски самолет, действащ в централен и южен Анадол. Катцен непрекъснато се обръщаше да я погледне. В района още нямаше самолети. Ако се появяха, Фил трябваше да се представи и да прави каквото му кажат. Наръчникът за оперативна дейност и протоколът бяха достатъчно ясни относно реакцията в една военна зона. Разпечатката беше на коленете му.
Секция 17:
Операции на РОЦ във военна зона
Подточка 1:
Необявена война в зона, където не се водят сражения
А. Ако РОЦ извършва наблюдения или други пасивни операции по покана на страна, която е атакувана от външна сила, или на правителство, атакувано от бунтовнически сили, и участието на нападнатата държава е съобразено със законодателството на Съединените щати (вж. Секция 9), и политиката на правителството, персоналът на РОЦ е свободен да действа далеч от полесражението и да сътрудничи на местните военни, за да осигури услугите, които са необходими, осъществими или препоръчани от директора на Оперативния център или от президента на САЩ. Вж. Секция 9В за разрешените от закона операции, упоменати в Хартата на Националния център по управление на кризите.