Оставаха им още около пет минути път до мястото, където бяха Майк Роджърс и полковник Седен. Пъпшоу и Девон бяха приклекнали в отделението с батериите. Повечето батерии бяха преместени и сложени встрани, за да има място за командосите от елитната част „Страйкър“. С изключение на радиостанцията, радара и телефона, вътрешните линии в РОЦ не работеха. Освен това микробусът се движеше с бензин вместо с батерии.
В един шкаф в задната част на микробуса командосите криеха черни маскировъчни униформи и мощни М-21 — снайперистка модификация на бойна карабина М-14 с оптически мерник. Двойните лещи се закрепваха на предната част на каската. Освен че осигуряваха видимост и през нощта, окулярите бяха електронно свързани с инфрачервен сензор, намиращ се на дулото на М-21. Сензорите бяха с размера на малки видеокамери и разпознаваха мишени на разстояние около две хиляди и двеста метра дори сред листата на дърветата. После визуалната информация се предаваше на окуляра отдясно. В полева ситуация компютрите в раниците на командосите изпращаха черно-бяло изображение на географски карти и други сведения в окуляра отдясно. Щом излезеха от скривалището си, планът беше редник Девон незабавно да вземе оборудването, а Пъпшоу да разузнава чрез еднопосочното огледало отзад. Въпреки че ръководеше операцията, Катцен бе определил Пъпшоу да отговаря за акцията за спасяване, съобразно инструкциите в наръчника на РОЦ.
— До целта остават пет минути — рече Катцен.
Командосите се скриха в отделението за батериите. Кофи се приближи до тях и им помогна да вдигнат капака на отделението. Увери се, че са добре, и отиде при Фил.
— Хубаво е, че не страдат от клаустрофобия — каза.
— Ако страдаха, нямаше да станат командоси.
Адвокатът гледаше как картата на монитора заплашително се съсредоточава върху мишената и каза:
— Имам един въпрос.
— Казвай, съветнико.
— Чудех се каква е разликата между морската свиня и делфина?
Катцен се засмя.
— Ами различават се по формата на тялото и муцуната. Морската свиня прилича на торпедо и има зъби като лопатки и тъпа муцуна. Тялото на делфина е повече като на риба, зъбите му са клечки, а муцуната — като човка. Но по темперамент са еднакви.
— Но делфините изглеждат по-симпатични, защото не приличат на хищници.
— Да — съгласи се Фил.
— Може би военните трябва да се замислят над това, когато проектират следващото поколение подводници или танкове. Могат да приспят бдителността на противника с една подводница или танк, който прилича на герой от комикс.
— На твое място бих се придържал към законите — рече Катцен и погледна към предната част на микробуса. — Горе главата, Мери Роуз. Според картата хълмът трябва да се появи всеки момент.
— Виждам — отговори тя.
По гърба на Кофи полазиха тръпки. Не приличаха на нервния трепет, който усещаше, преди да застане пред някой съдия или сенатор. Това беше страх. Лоуел се подпря с две ръце на облегалката на стола на Мери Роуз.
— По дяволите! — извика тя и натисна спирачките.
— Какво има? — попита Фил.
Двамата с Кофи погледнаха през прозореца. В средата на пътя лежеше мъртва овца. Трупът беше голям и с твърдо мръснобяло руно. Пътят беше тесен и за да не влезе в канавката, шофьорът трябваше да мине през животното.
— Дива овца — отбеляза Катцен. — Живеят по хълмовете на север.
— Вероятно е сгазена от кола — предположи Мери Роуз.
— Не мисля — отвърна Фил. — Животното е голямо и гумите би трябвало да оставят кървави следи.
— Какво мислиш? — попита Кофи. — Била е застреляна и сложена тук?
— Знам ли — отговори той. — Някои военни части използват животни, за да се упражняват по стрелба.
— Може би са атентаторите на язовира — предположи Мери Роуз.
— Не — рече Фил. — Те вероятно щяха да я изядат. По-скоро са турците. Както и да е, имаме двама командоси, които много скоро ще се нуждаят от чист въздух. Мини през нея.
— Чакай малко — каза Лоуел.
Катцен го погледна.
— Какво има?
— Възможно ли е в овцата да има мина?
Раменете на Фил се отпуснаха.