Огледа тримата американци. Още дишаха. Щяха да оцелеят. После довлече изпадналия в несвяст мъж до предната седалка, при другите двама. Извади ножа си, наряза предпазните колани и завърза хората един за друг за китките. После завърза и краката им.
Огледа за последен път микробуса и се намести зад волана. В същия миг му се стори, че долови някакъв шум зад гърба си. Сякаш някой повръщаше. Забеляза фенерчето, сложено между двете седалки, и освети задната част на микробуса. Едва тогава видя, че на пода има капаци. Извади пистолет трийсет и осми калибър и се приближи до тях. Спря и погледна надолу.
Всяко отделение беше достатъчно голямо, за да побере един човек. Отново чу същия звук. В лявото отделение имаше някой.
Преди да вдигне капака, потисна желанието си да изстреля няколко куршума в пода. Но знаеше, че който и да е вътре, също като останалите се бе задушил от въглеродния окис. Наведе се, насочи оръжието и вдигна първия капак.
Долу лежеше жена. Тя беше в безсъзнание. Преди това беше повърнала. Ибрахим вдигна втория капак. Там имаше още един войник. И той беше в безсъзнание. Затворен в непроветреното отделение, намиращо се най-близо до ауспуха, мъжът беше засегнат най-сериозно от петимата. Но още беше жив.
Явно американецът бе предупредил тези хора, помисли си кюрдът. Бяха се опитали да скрият тези двамата, за да убият Ибрахим и другарите му. Но Аллах ги пазеше. Да бъде благословено всемогъщото му име.
Издърпа мъжа и съблече черната му риза. Накъса я на ленти и завърза ръцете и краката му за един от столовете. После се приближи до жената, сложи я на другия стол и също я завърза.
Със самодоволна усмивка огледа още веднъж пленниците си, пъхна пистолета в кобура и отново седна зад волана. Примига два пъти с фаровете на микробуса, за да сигнализира на Хасан, включи на скорост и бързо измина краткото разстояние до хълма.
19.
Понеделник, 14:01
Вашингтон, окръг Колумбия
От тонколоните на компютъра на Пол Худ се разнесе звън. Той погледна монитора и в долната част на екрана видя кода на Боб Хърбърт, после натисна Ctrl/Enter.
— Кажи, Боб.
— Шефе, знам, че бързаш — рече той, — но има нещо, което трябва да видиш.
— Неприятно ли е? Добре ли е Майк?
— Може да е пряко свързано с него. Съжалявам. Да, работата изглежда много неприятна.
— Пусни го.
— Веднага.
Худ се облегна назад и зачака. Беше се заловил да прехвърля поверителна информация на дискети, които щеше да вземе със себе си. Дискетите бяха специално изработени за употреба по време на правителствени полети. Ако се запалеха, обвивките се нагряваха до крайност, но не изгаряха. В случай на катастрофа дискът и информацията, съдържаща се в него, се превръщаха в сгурия.
Белият дом изпращаше хеликоптер до базата „Андрюс“, откъдето в три часа следобед той и помощникът му Уорнър Бикинг щяха да се качат на правителствения самолет за Лондон. Пол трябваше да се срещне с доктор Насър на летище „Хийтроу“ и след час да хване полета на „Бритиш Еъруейз“ до Сирия. Компютърът записваше файловете на дискетите. Дискът спря да бръмчи, но той продължи да гледа екрана.
— Чакай малко — каза Хърбърт. — Искам компютърът да задвижи картината.
— Чакам — отговори му нетърпеливо. Опита се да си представи какво би могло да бъде по-лошо от похищението на Майк.
Генерал Роджърс — заложник, горчиво си помисли той. Още един проблем и щеше да постигне хеттрик. Ала Худ не се стремеше към рекорди.
Преди по-малко от две минути се бе обадил на съпругата си, за да й каже, че няма да може да присъства на соловото изпълнение на дъщеря си в училище, нито в четвъртък на шампионатния футболен мач на сина си Александър. Шарън бе реагирала така, както правеше винаги, когато работата му беше преди семейството. Веднага стана студена и сдържана. Пол знаеше, че ще се държи така, докато се върнеше. Реакцията й отчасти се дължеше на безпокойството за безопасността му. Американското правителство и чуждестранните делови лидери, особено в Близкия Изток не бяха обичани. И след преживяването на съпруга й с терористичната група „Нови якобинци“ във Франция, Шарън много се притесняваше за него. От друга страна, реакцията й се дължеше на често споделяната тревога, че времето минава, а двамата не са заедно достатъчно дълго. Не създават спомените, които правят един брак приятен… и траен. По ирония на съдбата голямата заетост беше една от причините, поради които Худ се отказа от политиката, а сетне и от банкерството. Предполагаше, че като шеф на Оперативния център ще ръководи един малък екип за управление на вътрешните кризи. Но след като в Северна Корея едва не претърпя провал, Оперативният център изведнъж стана играч от международен мащаб и достоен съперник на бюрократичното ЦРУ. В резултат на това задълженията му се увеличиха.