Фактът, че работеше много, със сигурност не го правеше лош човек. Това осигуряваше охолен живот за семейството му и запознаваше двете им деца с интересни хора и събития. Но Худ знаеше, че тежката му работа разпалва ревността на Шарън, която нямаше достатъчно време да се занимава с домакинството и с децата. Макар че му беше неудобно, той не можеше да направи нищо.
„Освен да се върна вкъщи навреме“ — помисли си. Идеята беше добра, но едва ли щеше да се осъществи.
— Ето го — рече Хърбърт. — Наблюдавай лявата част на екрана.
Худ се наведе напред и видя силно трепкащото изображение на нещо, което в мрака приличаше на РОЦ. От идентификационните номера в долния ляв ъгъл на екрана разбра, че това са последователно заснети снимки, пускани с голяма скорост — все едно разлистваше книга. Между всяка картина имаше около една минута пауза.
— Да гледам ли нещо конкретно? — попита той. — Това Фил ли е?
— Да — отговори Боб. — Издърпва някакво мъртво животно от пътя. Прилича на овца или на куче. Но не това ще искаш да видиш. Наблюдавай задната част на РОЦ.
Тъмната задна част на микробуса сякаш се раздвижи, макар че това можеше да се дължи на атмосферните смущения между сателита и мишената. Изведнъж нещо присветна. След няколко секунди светлинка проблесна на друго място.
— Какво беше това? — попита Худ.
— Пуснах го през компютърния увеличител. Отначало помислихме, че е светулка или смущение в образа. Но после се оказа отражение. Продължавай да гледаш.
Пол се вторачи в екрана. Фил Катцен се върна в РОЦ. Микробусът потегли, после спря. След няколко секунди вратата се отвори, вътрешността се освети и някой слезе.
— О, не — рече Пол. — Господи, не!
Хърбърт се вцепени.
— Както виждаш — продължи той, — онзи тип е въоръжен. Кобурът е за пистолет трийсет и осми калибър. А на рамото носи чешки парабел. Даръл каза, че през 1994 сирийските кюрди купували цели кашони от Словакия.
Боб отново пусна картината. За миг Худ не видя нищо, защото камерата снимаше точно отгоре. Но докато чакаше, се почувства виновен и всяка друга грижа изчезна пред онова, което наблюдаваше.
— След около три минути от реалното време — продължи Хърбърт — фаровете на РОЦ ще присветнат три пъти. Очевидно човекът, който го контролира, сигнализира на някого.
— Но как е станало това? Майк не може да им е казал за РОЦ.
— Не мисля, че похитителите са знаели предварително какво представлява РОЦ. Вероятно само са чакали превозът на Майк да пристигне и са останали приятно изненадани.
— Как е било направено?
— Според мен терористите са изпратили разузнавач на пътя. Като предпазна мярка сигурно са обгазили РОЦ, докато е минавал покрай тях. Начинът, по който микробусът намали скоростта, показва, че екипът е бил неутрализиран бързо, но не веднага. Шофьорът е имал достатъчно време да натисне спирачките. Добрата новина е, че нападателят не е застрелял нашите хора, когато е влязъл вътре.
— Откъде знаеш това?
— Щяхме да видим още проблясъци.
— Да, разбира се — отговори Пол. „Това беше глупав въпрос. По дяволите, внимавай какво става!“ — Освен ако вече не са били умъртвени от газта.
— Малко вероятно. Няма да им свършат работа, ако са мъртви. Живи ли са, ще им послужат за заложници. Нашите вероятно ще могат да помогнат на кюрдите да се измъкнат от страната. Или да им кажат как действа РОЦ — мрачно добави Боб.