— Майк ще се справи с положението. Слушай, шефе, ще се почувстваш ли по-добре, ако се качиш на самолета за Близкия Изток с елитната част „Страйкър“? Те всъщност ще бъдат там преди теб.
— Няма да стане. Трябва да разговарям с Насър за сирийската стратегия. Освен това ти, Майк и всички командоси от „Страйкър“ сте носили униформи, а аз не съм. Няма да се чувствам удобно, ако заема почетното място, което не съм заслужил.
— Имай ми доверие. Пътуването със С-141В не е еднодневно развлечение в Дисниленд. Пък и ти не бягаш от униформата. По време на обсъждането ти остана единственият подходящ за мисията.
— Виж какво, няма да ми е удобно и това е всичко. Моля те, дай указания на полковник Огъст и изработете детайлите. Изпрати по факса готовия план на мисията до нашето посолство в Лондон и им кажи да ми го донесат на летище „Хийтроу“. Разписанието на полетите ми е при Бенет.
— Добре, Пол, но аз продължавам да мисля, че реагира прибързано относно С-141В.
— Не мога да го превъзмогна. Научиш ли нещо, веднага ми се обади. Искам също да ни намериш някаква помощ на място. Има ли смисъл да вкарваме кюрдски ресурси?
— Според мен е безсмислено. Ако кюрдските ни ресурси бяха толкова надеждни, щяхме да знаем за взривяването на „Ататюрк“ и кои са терористите.
— Добре. Когото и да имаш там, използвай черния бюджет, за да му платиш. При това щедро.
— Възнамерявах да го направя. В момента разговаряме с няколко информатори да се опитат да разберат накъде са се отправили атентаторите. Имам предвид и един човек, който да отиде там с групата „Страйкър“.
— Отлично. От колата ще се обадя на Марта и ще й разясня ситуацията. Тя ще трябва да отиде при сенатора Фокс и в Комисията по контрол над разузнаването към Конгреса.
— Знаеш, че няма да е доволна от това — предупреди го Боб. — Подготвяме се да осъществим операция под прикритие без предварителното одобрение на Конгреса и даваме пари на кюрдските врагове на нейните приятели в Дамаск и в Анкара.
— Приятели, които няма да си помръднат пръста, за да ни помогнат. Марта ще трябва да се примири с това.
— И с факта, че сме го планирали без нея.
— Ще й обясня всичко по телефона от колата. Тя е нашият отговорник по политическите въпроси, за бога, а не лобист на Турция или Сирия. Забравих ли нещо?
— Само едно. Надявам се да не помислиш, че съм неадекватен, но трябва да опиташ да се успокоиш.
— Благодаря, Боб. Шестима от хората ми и ключът към разконспирирането на усилията на американските разузнавачи са в ръцете на терористи. Мисля, че съм доста спокоен, като се има предвид всичко това.
— Да, но недостатъчно. Ти не си единственият, който седи на горещия стол. Снощи вечерях с Дон Уорби от Генералната счетоводна служба. Миналата година над шейсет и пет процента от оценените на четвърт милион атаки на компютърните фанатици върху файловете на Министерството на отбраната са били успешни. Знаеш ли колко много поверителна информация е изтекла? РОЦ е само фасадата на една голяма битка.
— Да — отговори Худ, — но го изпуснах от погледа си. Не ми казвай, че цифрите са сигурни. В случая не е така.
— Добре. Но аз имам опит със заложници, Пол. Изпитваш емоционален натиск, което е ужасно и после губиш ориентация. Принуден си да работиш извън нашата структурирана среда. Няма списъци за справка, нито установени процедури. През следващите няколко дни, седмици, месеци или кой знае кога и ти ще станеш заложник като Майк — на кризата и на всяка прищявка на терористите.
— Разбирам. Но това не означава, че ще ми хареса.
— Е, няма, но ще трябва да приемеш процеса, както и участието си в него. Същото е и с Майк. Той знае какво трябва да направи. Ако може да измъкне хората си, ще го стори. В противен случай ще ги кара да играят игри на думи, ще измисля хумористични стихчета и ще ги принуждава да говорят за семействата си. Ще им помогне да издържат. Ужасното бреме на отговорността ще падне върху неговите плещи. Ти трябва да се справиш с останалото. Отиваш с правилните идеи. Необходимо е да запазиш самообладание — своето и на другите. А това може да се окаже доста трудно. Възможно е да получим сведения, че с нашите хора се отнасят зле. Държат ги без храна и вода и ги изтезават. В групата има две жени. Може да ги изнасилят. Ако не си изобретателен и гъвкав, ще се пречупиш. Започнеш ли да изпитваш желание за мъст, да се ядосваш или да се упрекваш, ще допуснеш грешки.
Худ извади дискетите от компютъра си. Боб имаше право. Но той вече беше готов да се ядоса на Марта, на себе си и дори на Майк. Обаче кой, освен терористите, щеше да спечели от това?