— Предполагам, че това е твоето виждане.
— Точно така. И не се извинявам. Но искам да ти задам един въпрос.
— Какъв?
— Каква е разликата между морската свиня и делфина? — ухили се Лоуел.
Преди Катцен да успее да отговори, вратата на микробуса се отвори и отвътре излезе Майк Роджърс. Кофи се наслади на струята хладен въздух от климатичната инсталация, преди изправеният като струна генерал да затвори вратата. Беше облечен в джинси и тясна сива сувенирна фланелка. На ярката слънчева светлина светлокафявите му очи изглеждаха златисти.
Роджърс рядко се усмихваше, но адвокатът забеляза, че ъгълчето на устата му е изкривено в усмивка.
— Е? — попита Лоуел.
— Работи — отговори генералът. — Успяхме да установим връзка със специалния сателит на Националната разузнавателна служба. Разполагаме с видео, аудио и термална картина от обекта, както и с пълно електронно наблюдение. В момента Мери Роуз говори с Мат Стол, за да провери дали цялата информация стига дотам. Захранваният с батерии РОЦ работи.
Катцен протегна ръка.
— Моите поздравления, генерале, Мат сигурно е въодушевен.
— Да, много е щастлив. След всичко, през което преминахме, за да монтираме Регионалния оперативен център, и аз съм доволен.
Кофи почерпи Майк с газирана вода.
— Забрави онова, което казах, Фил. Щом Майк Роджърс е доволен, тогава ние трябва да сме на седмото небе.
— Голям шлем — каза Роджърс. — Това е добрата новина. Лошата е, че хеликоптерът, който трябваше да ви закара до езерото Ван, е задържан.
— За колко време? — попита Катцен.
— Изобщо няма да дойде — отговори генералът. — Изглежда някой от Партията на родината има нещо против нашата екскурзия. Не вярват, че сме еколози, дошли тук, за да изследват повишаващото се алкално ниво на турските реки и ефекта му върху почвата.
— По дяволите, какво мислят, че правим тук?
— Готов ли си да чуеш? Смятат, че сме намерили Ноевия ковчег и възнамеряваме да го занесем в Съединените щати. Искат Министерският съвет да анулира разрешителното ни.
Фил гневно тропна с крак.
— Аз наистина искам да видя онова езеро. Там има един вид риби, дарек, които са се пригодили да живеят в богати на натрий води. От тях можем да научим много за приспособяването.
— Съжалявам, но ще трябва да се приспособяваме сами — каза Роджърс и погледна Кофи. — Какво знаеш за тази Партия на родината, Лоуел? Достатъчно ли са влиятелни, за да ни прецакат?
Адвокатът прокара кърпата по голямата си челюст и сетне по врата.
— Вероятно не, макар че може да питаш и Марта. Влиятелни са и стоят доста вдясно от центъра. Но всеки спор, който поведат, няколко дни ще се прехвърля между министър-председателя и членовете на партията, преди да стигне до Великото народно събрание за гласуване. Не знам за екскурзията на Фил, но мисля, че това ще ни даде време да си свършим работата.
Майк кимна, после се обърна към Сондра.
— Редник Девон, заместник-премиерът ми каза, че по улиците се разпространявали позиви, които информират гражданите за нашия план да ограбим Турция от историческото й наследство. Правителството ни изпраща един агент от разузнаването, полковник Неджат Седен, за да ни помага да се оправяме с инцидентите, които биха могли да възникнат. Дотогава, моля те, информирай редник Пъпшоу, че някои от хората, които ще ходят на фестивала на дините в Диарбекир, може да носят не само плодове, но и лоши чувства. Кажи му да запази самообладание.
— Тъй вярно, сър.
Младата жена отдаде чест и хукна към снажния Пъпшоу, който стоеше на пост от другата страна на палатките. Той наблюдаваше пътя, изчезващ зад редицата хълмове.
Катцен се намръщи.
— Страхотно. Сега може да изпусна не само възможността да изследвам рибата дарек, но трябва и да охранявам и електрониката за сто милиона долара, която сме натрупали тук. И до пристигането на полковник Седен всичко, с което ще трябва да я пазим, са двама командоси от групата „Страйкър“ с радиостанции и автоматични карабини М-21. А наложи ли се да ги използват, ще ни направят на пух и прах, защото се предполага, че сме невъоръжени.
— Мислех, че се възхищаваш на дипломатическия ми такт — рече Кофи.
— Така е.
— Ами това е най-доброто, което можахме да постигнем. Ти си работил с Грийнпийс. Когато през 1985 потопиха вашия кораб „Рейнбоу Уориър“ в пристанището на Окланд, ти не отиде да избиеш парижаните.