Всъщност не беше предавател, а сателитна чиния като големите, които използваха във Въздушните сили.
Постави огледалото на мястото му и се обърна. Американецът беше спрял да нарежда батериите и го гледаше.
— Работи… Работи! — повтаряше Хасан.
Американецът се олюля за миг, сетне се наведе над един от компютрите. Хасан се приближи до него, сграбчи го за рамото и го дръпна назад.
Ибрахим се изправи и потропа с ножа по разперената си длан.
— Тук нещо не е наред — каза на Махмуд.
Брат му всмукна от цигарата, после я стъпка на пода.
— Кое може да не е наред, освен охлювската скорост на американеца?
— Не знам. Рамката на онова огледало прилича на много малък радиопредавател. И всички онези компютри и монитори. Ами ако не ги използват за намиране на заровени градове? Ако тези хора не са учени и телохранители? Ако всичко това е маскировка?
Махмуд рязко се изправи. Умората, изглежда, го напусна.
— Продължавай, братко.
Ибрахим посочи с ножа към Роджърс.
— Онзи човек не се държи като учен. Той знаеше докъде можеш да стигнеш, когато заплашваше момичето.
— Искаш да кажеш, че го е правил и преди? Да. И аз имах същото чувство, но не знаех защо.
— Всички са много тихи. Никой не е помолил за нищо — продължи Ибрахим и посочи Пъпшоу и Девон. — Онези двамата понесоха завързването, без да се оплакват.
— Все едно са били обучени. А едни телохранители биха ли се скрили, както направиха те?
— Те не са телохранители, а командоси — рече Махмуд и огледа тъмното помещение, сякаш го виждаше за пръв път. — Но щом не е за изследователска работа, за какво тогава служи това място?
— Може би е някаква разузнавателна станция — предпазливо каза Ибрахим, сетне по-уверено добави: — Да. Сигурно е така.
Махмуд сграбчи ръката на брат си.
— Хвала на Пророка! Може да използваме нещо такова…
— Не! — прекъсна го Ибрахим. — Не…
— Но тези уреди може да ни помогнат да се измъкнем от Турция. Вероятно можем да подслушваме военните.
— Или те нас. И не от земята, а там, горе — отговори Ибрахим и посочи с ножа си страничното огледало. — Твърде вероятно е вече да ни наблюдават и да чакат да видят какво ще направим.
Махмуд погледна Роджърс, който се беше навел над отделението в пода и нареждаше батериите.
— Никога! — извика. — По един или по друг начин ще ги заслепя.
Грабна ножа от ръката на брат си. Обърна се към Мери Роуз и сряза въжето, с което беше завързана за седалката. Просна я по лице на пода, върна ножа на брат си и коленичи до младата жена. Дръпна я за косите толкова силно, че тя изпищя. Сетне извади от кобура трийсет и осем милиметровия си пистолет и опря дулото във врата й.
Роджърс отново спря да работи, но не стана.
— Хасан! — изкрещя Махмуд. — Кажи на американеца, че знам какво представлява този микробус. Искам да знам как действа. И този път ще броя само до три.
24.
Понеделник, 15:53
Над Мериленд
Лейтенант Робърт Есекс чакаше полковник Огъст, когато хеликоптерът с командосите от групата „Страйкър“ кацна във военновъздушната база „Андрюс“. Лейтенантът му даде дискета с чувствителна на допир сребърна ивица. Само отпечатъците на Огъст, сканирани от неговия компютър, му предоставяха достъп до записаната на нея информация.
В същото време сержант Чък Грей съпроводи шестнайсетте командоси на борда на С-141В. Подобреният модел на „Локхийд Старлифтър“ имаше корпус, дълъг шейсет метра. Модернизирането на самолета включваше и съоръжение за зареждане с гориво по време на полета, което увеличаваше нормалния оперативен обхват на около шест хиляди и петстотин километра.
Петимата членове на екипажа помогнаха на командосите да натоварят багажа си. За по-малко от осем минути след пристигането на войниците четирите мощни турбодвигателя „Прат и Уитни“ издигнаха самолета.
Огъст знаеше, че полковник Скуайърс имаше навика да бъбри с екипа за всичко — от любими романи до уханно кафе. Така командосите се успокояваха и се чувстваха по-близки и по-отговорни към командира. Ала това не беше в неговия стил. Нито го бяха обучавали по този начин в Специализирания център по военно изкуство „Джон Ф. Кенеди“. Що се отнасяше до него, едно от правилата за командира беше да направи така, че екипът му да не го познава твърде добре. Ако не знаеха как да му доставят удоволствие, те трябваше да продължават да се опитват. Както казваше старият виетнамски надзирател: „Ние се поддържаме, като се държим настрана един от друг“.