Тъй като сирийското правителство подкрепяше други терористични групи в Бекаа, особено Хизбула, това направление беше най-вероятното. Хърбърт беше убеден, че сирийците никога няма да пуснат елитната част „Страйкър“ в този район. „Каквото и да е местоназначението ви — пишеше той, — още нямаме одобрение за навлизане от Комисията по контрол над разузнаването към Конгреса. Марта Макол очаква да го получи, макар и със закъснение. Ако терористите са още в Турция, смятаме, че ще ви издействаме разрешение да влезете в страната и да установите контролен и свързочен център, докато получим одобрението на Комисията. Ако терористите проникнат в Сирия, командосите „Страйкър“ няма да са упълномощени да влязат в страната.“
Крайчецът на устните на Огъст леко се изкриви. Той препречете израза: „… командосите „Страйкър“ няма да са упълномощени да влязат в страната…“. Онова, което Боб бе написал, не означаваше, че командосите не трябва да влизат в страната. Когато Брет отиде на работа в Оперативния център, Майк Роджърс го бе накарал няколко нощи да изучава езика на съобщенията на другите оперативни центрове, където имаше командоси от елитната част „Страйкър“. Той разбра, че много често заповедите се съдържат в онова, което не беше упоменато.
Когато не искаха командосите да продължат напред, Майк Роджърс или Боб Хърбърт винаги пишеха: „Вие не сте упълномощени…“.
Очевидно — или по-скоро прикрито — в този случай Хърбърт искаше командосите да действат.
Останалата част от материала на дискетата се състоеше от географски карти, всевъзможни маршрути до различни местности и стратегии за оттегляне в случай на нежелание за сътрудничество от страна на Турция или Сирия. Щяха да стигнат до базата край Тел Неф за петнайсет часа. Огъст започна да разглежда картите, след което разучи разработените планове за обсада и за спасяване на заложници в планински или пустинен терен.
Полковникът бе служил дълги години в НАТО и добре познаваше географията на региона, както и различните варианти на мисиите. Тактиката на „Страйкър“ беше избрана от същите американски военни части, откъдето бяха привлечени и самите войници. Новото за Огъст беше, че ще трябва да евакуира близък човек. Но както го бе научил виетнамецът Киет, неизвестността не трябваше да го плаши. Това беше просто нещо ново.
Иши Хонда се приближи до полковника. Държеше безопасен телефон ТАК-САТ, който беше свързан със сателитната чиния С-141В.
— Какво има, редник?
— Сър, мисля, че трябва да чуете това.
— Кое?
— Предаване, което преди три минути дойде по АЛ. — АЛ беше приемник с активна линия — телефонна връзка, която автоматично сигнализираше на пейджъра на Боб Хърбърт и на радиста на групата „Страйкър“. Ако командосите бяха на мисия, повикването се предаваше на ТАК-САТ. Номерът на АЛ беше известен на малцина — на Белия дом, на сенатора Фокс и на първите десет служители на Оперативния център.
Огъст погледна Хонда и строго го попита:
— Защо не ми каза веднага?
— Съжалявам, сър, но се надявах, че ще мога да разчета съобщението, преди да ви го предам. Не исках да ви губя времето с непълна информация.
— Следващия път го направи. Може да съм в състояние да ти помогна.
— Тъй вярно, сър. Съжалявам, сър.
— Какво представлява съобщението?
— Поредица от сигнали. Някой ни се е обадил и после е набрал още цифри, които се повтарят.
Огъст взе приемника и се заслуша. Чуха се девет сигнала, последвани от пауза и после се повториха.
— Това не е телефонен номер.
— Не, сър.
Отново прослуша съобщението. Мелодията беше тайнствена и нехармонична.
— Предполагам, че всеки тон съответства на комбинацията от букви, написани на телефонната шайба.
— Да, сър. Прегледах възможните комбинации, но никоя от тях нямаше смисъл.
Хонда му подаде лист хартия. Полковникът прочете няколко пъти цифрите — 722528573, сетне погледна приемника. Възможният брой комбинации беше почти неизброим. Отново се загледа в съобщението. Това явно беше код и имаше само един човек, който можеше да изпрати зашифровано съобщение чрез АЛ.
Майк Роджърс.
— Редник, има ли вероятност това да е излъчено от РОЦ?
— Да, сър. Може да са използвали един от вградените в компютъра телефони.