— Трябва да е бил включен и някой да е натискал копчетата на клавиатурата.
— Точно така, сър. Или са свързали клетъчен телефон към компютъра и са излъчили съобщението чрез сателитната чиния. Това се прави по-лесно, когато си сам.
Огъст кимна. РОЦ отново се захранваше с енергия. Вероятно го бе направил някой от персонала. Това означаваше, че ръцете му не са били завързани.
— Оперативният център също трябва да е получил това съобщение — каза полковникът. — Провери дали са разбрали нещо.
— Веднага.
Радиооператорът седна до Огъст. Докато редник Хонда се обаждаше в кабинета на Боб Хърбърт, полковникът дори не се опита да се съсредоточи върху картите. Той чакаше да разбере какво са научили в Оперативния център. Но съобщението беше закодирано и съвсем кратко и това го навеждаше на мисълта, че положението на Роджърс никак не е розово.
25.
Понеделник, 22:38
Огюзели, Турция
Този път Майк Роджърс нямаше избор.
Махмуд беше готов да убива. Виждаше това в очите му. Дори не го изчака да преброи до три. Веднага щом Хасан преведе заповедта за сътрудничество, той вдигна ръце.
— Добре — твърдо заяви. — Ще ви кажа онова, което искате да знаете.
Хасан преведе думите му. Махмуд се колебаеше. Майк го гледаше в очите.
На сириеца явно му доставяше удоволствие да издевателства над него. Генералът му бе позволил да се забавлява още повече, като се бе предал веднага. Съзнавайки, че е спечелил категорична победа, терористът можеше да се откаже да застреля Мери Роуз в изблик на мъст или злоба. И може би все още имаше начин да спрат кюрдите, особено ако Оперативният център получеше телефонното съобщение на Роджърс. Той бе измъкнал незабелязано клетъчния телефон от джоба на ризата си, където го беше сложил Хасан. Програмира го, докато стоеше наведен над отделението с батериите. Няколко минути по-късно, когато се изправи и се надвеси над компютъра, окачи телефона на вилката. После автоматично го свърза със сателитната чиния. Връзката задейства вътрешната батерия на телефона, който щеше да започне да набира номера, когато компютърът се включеше.
Роджърс се върна в отделението на пода и свърза батерията с няколко от най-шумните системи на РОЦ. Компютърът започна да работи, както и климатичната инсталация, и алармената система, която звънеше приглушено, защото прозорците бяха отворени. Сирийците не чуха тихото щракане от набирането на телефонния номер. След две минути батериите бяха изключени. Роджърс се изправи.
— Хасан — любезно попита той, — би ли казал на колегата си, че всичко е готово и ще им сътруднича? Съжалявам, че го подведох относно същността на микробуса. Обещавам, че това няма да се повтори.
Погледна Мери Роуз. Тя дишаше дълбоко и изглеждаше така, сякаш щеше да повърне.
Махмуд я дръпна за косите.
— Мръсник! — изръмжа Пъпшоу, опитвайки да се освободи.
— Зарежи това, редник — предупреди го Майк, докато се опитваше да сдържи собствения си гняв.
Хасан кимна одобрително.
— Доволен съм, че вече си съгласен с нас.
Той не му отговори. Нямаше да спечели нищо, ако обяснеше какви чувства изпитва при вида на един въоръжен човек, заплашващ завързано и безпомощно цивилно лице. Единствената му цел беше да държи терористите в предната част на микробуса, далеч от компютрите.
Махмуд предаде Мери Роуз на Ибрахим, който я хвана здраво през гърдите. После се приближи до Роджърс. Генералът заподскача към него и спря пред компютъра срещу онзи, в който бе включил клетъчния телефон. После сложи ръка на рамото на Пъпшоу, за да му вдъхне смелост.
Водачът каза нещо и Хасан преведе.
— Махмуд иска да говориш.
Роджърс погледна към него. Част от яростта бе изчезнала от лицето му и това беше добре. Искаше да забави нещата с дълги разговори, за да даде възможност на хората от Оперативния център да получат и дешифрират съобщението му, както и да насочат сателита към РОЦ, ако вече не го бяха направили. Разкриеше ли някои от функциите на РОЦ, терористите пак нямаше да имат представа какво още може да прави апаратурата — например да получава достъп до най-обезопасените компютри във Вашингтон. Ако сирийците разберяха какви са пълните възможности на РОЦ, националната сигурност и животът на тайните агенти щяха да бъдат изложени на риск. И тогава Роджърс нямаше да има друг избор, освен да се добере до една от двете клавиатури и да натисне едновременно Control, Alt, Del и Cap „F“ и да „изпържи“ апаратурата, каквато и да беше цената.