— Добре — каза. — Ще направя каквото поискахте.
Махмуд спря да я бие, а тя се надигна и седна. Лицето и устата й бяха окървавени. Отвори очи и погледна Катцен, който дишаше учестено.
Роджърс се хвана за масата, подскочи и се намести на свободния стол. Сложи ръце на клавиатурата и отново започна да се колебае. Ако бяха само двамата с Пъпшоу, може би дори с Катцен или с Кофи, щеше да каже на сирийците да вървят по дяволите. Но изпълнявайки първата им заповед, бе показал, че е уязвим. Нападайки Хасан, бе загубил шанса си да разедини терористите. Това беше глупаво от негова страна. Но беше уморен и се страхуваше за Мери Роуз. Стореното — сторено. Нямаше връщане назад. Сега имаше само две преимущества — живота си и елемента на изненада. Докато използваше РОЦ в услуга на терористите, Майк щеше да остане жив. А живееше ли, винаги можеше да ги изненада.
„Разбира се, ако запазиш хладнокръвие — напомни си той. — Недей да избухваш отново!“
Махмуд каза нещо и Хасан кимна.
— Искаме да видим образа на Ибрахим. Покажи го.
Двамата се наведоха над Майк. Той се свърза с Националната разузнавателна служба. Проследи указанията на екрана, написа координатите си и поиска визуална картина на мястото. После затаи дъх, когато компютърът изписа, че искането вече е подадено.
„По дяволите! — помисли той. — И сириецът може да чете на английски.“
— Вече е подадено — преведе Хасан и добави: — Това означава, че някой друг също е поискал тази информация. Кой?
— Може да е щабът на военните или на разузнаването във Вашингтон — отговори Роджърс.
След по-малко от двайсет секунди видяха образите си на екрана. Картината обхващаше радиус от шестстотин метра — стандартно следене от разстояние.
Водачът изглеждаше доволен. После каза нещо на Хасан.
— Махмуд иска да разбереш кой друг ни гледа.
Не можеше повече да увърта. Нямаше смисъл. Само щяха да пребият Сондра до смърт, а сетне — някой друг. Натисна примигващото копче с изображение на сателит и на екрана се появи кратък списък на потребителите на образа. Единствените две имена бяха Националната разузнавателна служба и Оперативният център.
Хасан преведе, после Махмуд каза още нещо.
— Трябва да затвориш окото на сателита.
Роджърс не се поколеба. Един от ключовете към играта на заложници беше да знае кога да анонсира и кога да се въздържи. Време беше да приключи с тази ръка.
РОЦ не можеше да изключи 30-45-3. Тази команда трябваше да бъде подадена от Националната разузнавателна служба. Но той можеше да изпрати постоянен поток от дигитален шум, покриващ район в радиус от километър и половина. Това щеше да направи РОЦ невидим за всяка форма на електронно разузнаване — от обикновената светлина до електромагнитните вълни.
Получи достъп до програмния продукт, проектиран да прикрива РОЦ от очите на вражеските сателити. Пусна го в действие, отстрани вградените в системата защитни файлове и остана само да натисне „Enter“.
— Всичко е готово — каза.
Хасан преведе думите му. Махмуд кимна и Майк натисна клавиша.
Тримата видяха как мониторът се изпълни с разноцветни атмосферни смущения. Хасан се наведе и натисна копчето с изображението на сателита. Националната разузнавателна служба и Оперативният център изчезнаха от списъка на потребителите.
Махмуд се изправи и се усмихна. Сетне проведе дълъг разговор с Хасан, обърна се и извади кесията с тютюн от джоба на ризата си.
Преводачът погледна Роджърс.
— Махмуд иска да се уверя, че направи онова, което обеща.
— Сторих го. Нали виждаш?
— Видях, че един от образите изчезна — отговори сириецът и посочи телефона в джоба на ризата му. — Използвай го. Обади се в щаба си. Аз ще говоря с тях.
Роджърс изведнъж се нервира. Но се налагаше да изглежда спокоен. Може би Хасан сочеше него, а не джоба, където беше телефонът. Кимна и небрежно протегна ръка към телефона отстрани на компютъра. Взе го и веднага се опита да натисне с палец бутона „Стоп“. Не искаше сирийците да чуят пулсациите на цифрите, които бе набрал и изпратил.
Ръката на Хасан се стрелна и го сграбчи за китката. Майк не успя да натисне бутона.
— Какво правиш? — попита арабинът. — Къде е твоят телефон?
— Загубих го някъде.
— Къде?
— Не знам. Предполагам, навън. Или тук, на пода. Станало е, докато ме спъваха, блъскаха и удряха.