Мъжът се замисли върху думите му, сетне докладва на Махмуд. Последва кратък разговор, след който Хасан се върна в задната част на микробуса.
— За колко време ще свържеш жиците?
— Най-много за четирийсет и пет минути. А може и за по-малко, ако помогнеш.
— Ще помогна — каза той и започна да го развързва. — Но те предупреждавам, опиташ ли да се измъкнеш, ще убия теб и един от хората ти. Ясно ли е?
Роджърс кимна.
Сириецът махна въжето и го натъпка в джоба си. После извади ножицата за тел от шкафа за инструменти. Майк протегна ръка, но той се поколеба. Махмуд извади пистолета си и го насочи срещу пленника. Едва тогава Хасан подаде ножицата на Роджърс.
Докато терористът взимаше кабела, той си направи защитни изолационни ръкавици от двете гумени подложки на компютърните „мишки“. Свърши и излезе навън при Хасан.
Работеше бързо на светлината на фаровете. Дори не искаше да се замисля какво прави. Не ставаше дума за съединяването на жиците. Това беше механично. Двамата с Хасан срязаха кабела на две ивици, дълги десет метра, оголиха краищата и с помощта на ръкавиците ги увиха внимателно около две спирали бодлива тел. Майк прикрепи краищата им за стълба.
Не, онова, за което генералът мислеше през онези двайсет и седем минути, беше, че работата му е да се опита да попречи на онези негодници. А сега той им помагаше да избягат. Опита се да оправдае действията си, като си каза, че терористите и без това вероятно ще се измъкнат. Така поне хората му нямаше да пострадат. Но мисълта, че сътрудничи на терористи — независимо каква е причината — заседна като буца в гърлото му.
Свършиха и Хасан направи знак на Махмуд, че всичко е готово. Водачът им махна с ръка да влязат в микробуса. Роджърс свали ръкавиците и спря, за да развърже Пъпшоу.
Хасан опря дулото на пистолета в слепоочието му.
— Какво правиш? — грубо попита.
— Освобождавам го, за да се върне при нас.
— Много си позволяваш.
— Мислех, че се споразумяхме. Аз да свържа жиците, а хората ми да се върнат в микробуса.
— Вярно, така се споразумяхме — рече Хасан и издърпа ножицата от ръцете му. — Но не ти ще ги освободиш.
— Съжалявам. Исках да стане по-бързо.
— Не се преструвай, че си на наша страна. Лъжите ти обиждат и двама ни.
Наведе пистолета и направи знак на Роджърс да влезе в микробуса.
Майк наблюдаваше оръжието с крайчеца на окото си. Чувството му за дълг отново започна да го измъчва. Както и унижението, че току-що бяха опрели пистолет в главата му. Той беше американски войник. В момента беше пленник. Задачата му бе да се опита да избяга, а не да изпълнява заповедите на терористите и да поощрява противниците на НАТО.
Роджърс бързо прецени шансовете си. Ако се обърнеше и се нахвърлеше върху Хасан, може би щеше да успее да вземе пистолета му и да застреля сириеца, а после да насочи оръжието срещу другите двама. Мракът му предоставяше добра възможност за успех. А ако изчакаше да развържат Пъпшоу, редникът щеше да поеме инициативата и вероятно да се справи с Махмуд, който стоеше до него. Ако им провървеше, само двамата с Пъпшоу щяха да бъдат изложени на риск. Дори да загубеха живота си, другите оставаха ценни заложници. Сирийците вероятно нямаше да ги убият.
Командосът явно също възнамеряваше да действа. Роджърс разбра това по черните му очи, които непрекъснато го следяха и чакаха знак. Съзнаваше, че ако не пристъпи към действие, не само ще се намрази, но и ще загуби доверието на подчинените си. Разполагаше само с миг, за да вземе решение. Успееше ли да грабне пистолета, нямаше да се колебае.
Махмуд каза нещо. Хасан кимна, сетне извади въжето от джоба си и блъсна Роджърс.
— Обърни се. Трябва да те завържа, докато стигнем до следващата ограда.
„По дяволите!“ — помисли си. Надяваше се, че ще го оставят свободен, докато вкарваха Пъпшоу в микробуса. Пристъпеше ли към действие сега, трябваше да го направи сам, защото командосът все още беше завързан. Погледна редника, чиито очи не трепваха.
Протегна ръце към Хасан, който пъхна пистолета в колана си и омота въжето около китките му. Ръцете на американеца бяха обърнати с дланите една към друга. Бавно и незабелязано опъна пръсти. После, притискайки ги един към друг, нанесе удар в гърлото на Хасан. Той започна да се души и протегна ръка към него. Дясната ръка на американеца се стрелна надолу и сграбчи пистолета. После стреля два пъти в гърдите на Хасан. Докато мъжът се свличаше безшумно на пода, Роджърс се качи в микробуса и се прицели в Махмуд.