— Каква степен бойна готовност е обявена?
— Втора.
Хърбърт изглеждаше облекчен.
— Вече е започнало формиране на помощни линии от Индийския океан, просто в случай на нужда. За пред обществеността ние проявяваме подкрепата си за наш съюзник от НАТО. Всъщност се готвим да изритаме който задник се наложи, за да ограничим евентуално разрастване на конфликта. Президентът е решен да не допусне кризата да обхване Турция и Русия.
— Навярно също толкова решен, колкото Сирия и Иран биха желали обратното.
— Те наистина водят конфронтационна политика, но не искат регионът да се превърне във военна зона. Недей забравя, че по време на „Пустинна буря“ Сирия беше на наша страна.
— Дадоха ни два самолета и разрешение да загинем в защита на водоизточниците им. Остави ги. Най-досадното е, че никой друг не иска това. И повечето от играчите съзнават, че са измамени от двама-трима кюрди.
— Това е „Домът, който построи Джак“ — отвърна тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто малка епиграма от моята страна на барикадата. Това са плъховете, които ощипаха котката, която пресече границата и събуди кучето, което погна котката и събуди цялата менажерия, която обърна с главата надолу „Дома, който построи Джак“.
Той въздъхна.
— По-скоро прилича на „Домът на Хълма на призраците“. Кошмар след кошмар.
— Ние се движим в коренно различни културни кръгове — вдигна вежди Марта.
— Иначе животът щеше да е скучен. Добрата новина е, че моят приятел капитан Гъни Елиас от Първа голанска пехотна бригада в Израел ме свърза с агент, който отлично познава Бекаа. Вече пътува натам, като се представя за кюрдски борец за свобода, за да види какво ще успее да разбере. Наредих на Мат да проучи района от географска гледна точка и да потърси вероятни точки за бъдещото местонахождение на Регионалния оперативен център.
— На какво конкретно ще обърне внимание?
— Най-вече на пещерите — отвърна Хърбърт. — По ирония на съдбата, като смущават сателитните ни образи, сирийците ни дават сведения къде е РОЦ. Бяхме сигурни, че се намира в границите на шестнайсеткилометровия прозорец, през който не можем да виждаме. Ще сравним цялата информация с известните ни оперативни бази на ПКК и ще видим дали ще успеем да изберем най-вероятното място. А все още можем и да засечем някоя случайна забележка по телефона или радиопредаванията.
— В такъв случай ще зависи от онзи твой израелец и от „Страйкър“ да ги открият — отбеляза Марта, — или от ракетите „Томахоук“ да ги унищожат.
Докато тя говореше, телефонът му иззвъня. Той се обади. След миг шефът на разузнаването запуши с пръст другото си ухо.
— Какво имало? — попита. — Какво друго? Открили ли са там нещо друго? Абсолютно нищо? Добре, Ахмед. Tessekur. Много благодаря. — Хърбърт затвори. — Мамка му!
— Какво става?
— На турско-сирийската граница имало тясна ивица, оградена с бодлива тел. Турският граничен патрул чул изстрел и се отправил натам. Това било мястото, откъдето РОЦ е преминал в Сирия. Патрулът открил пресни капки кръв до шест дълбоки следи от гуми. Били са засипани с прах. Така става при внезапно потегляне.
— Разбирам — каза Марта. — Шест следи от гуми. Значи е бил РОЦ. — Хърбърт кимна. — И са бягали от нещо.
— Но пък не са ги преследвали — отвърна той. — Турците твърдят, че РОЦ е преодолял електрическата ограда, като е предизвикана отклоняваща волтова дъга. Патрулът чул изстрела, но когато пристигнал, микробусът отдавна вече го нямало. Нещо друго ги е накарало да избягат.
— Съвсем се обърках, Боб — нетърпеливо рече тя. — Първо, кой според тях е бил застрелян и защо?
— Не знаят — отвърна Хърбърт и затвори очи. — Аз също не зная. Трябва да помисля. Защо се е наложило да бягат? Защото са се уплашили, че някой може да е чул изстрела ли? Възможно е. Но не това е най-важното. Въпросът е кой е бил застрелян? Ако са убили някой заложник, навярно биха изхвърлили трупа извън границата си.
— Ами ако човекът само е бил ранен?
— Малко вероятно.
— Откъде си толкова сигурен?
— Турците казват, че изстрелът отекнал. РОЦ е звукоизолиран. Не би се чуло почти нищо. За да е бил ранен, заложникът трябва да се е опитвал да избяга в мрака. Оръжието щеше да гръмне, той би паднал и РОЦ би се придвижил до него. А не го е направил. Случило се е точно до оградата. Не — заключи, — познавам Майк Роджърс. Предполагам, че те са се готвели да преминат в Сирия и той е решил да се помъчи да ги спре.