— И се е провалил — допълни Марта.
Той я стрелна с поглед.
— Недей да казваш, че Майк е прецакал нещата. Фактът, че той или някой друг изобщо си е направил труда, е от огромно значение. От изключително значение.
— Не съм искала да го обидя.
— Да, ама прозвуча точно така.
— Успокой се, Боб. Съжалявам.
— Няма нищо — отвърна той. — Генералите тиловаци винаги съжаляват. Заради военна грешка загубих съпругата си и краката си. Това е ужасно, но не е по-различно от всичко останало. Много е лесно да ръководиш, когато гледаш записите от мача, но на игрището не е така.
— Никога не съм твърдяла, че е лесно — каза Марта, като барабанеше по бюрото с дългите си пръсти. — Какво ще кажеш да преустановим битката помежду си и отново да се обърнем срещу врага?
— Да, добре. — Хърбърт дълбоко си пое дъх. — Трябва да премисля всичко това.
— Хайде да започнем с някои предположения. Да речем, че Майк е ранил или е убил някой от похитителите си. Това ще предизвика реакция.
— Точно така — съгласи се той. — Въпросът е срещу кого.
— Не трябва ли да е срещу някой от заложниците?
— Не е задължително. Има три възможности. На първо място те няма да убият Майк. Даже да не знаят какъв е военният му чин, със сигурност им е известно, че е главният. Той е ценен заложник и им е нужен. Но пък могат да го измъчват за назидание на другите, за да не се опитват да бягат. Това обаче рядко действа. Гледаш как бият твой другар пленник и толкова се ужасяваш, че веднага ти се приисква да избягаш. — Хърбърт отпусна глава на облегалката. — Това оставя други две възможности. Ако е бил убит някой от терористите, те на свой ред могат да екзекутират заложник. Сигурно биха го избрали с жребий — изтеглилият късата сламка получава куршум в тила. На Майк не биха позволили да участва, макар че биха го принудили да гледа убийството.
— Господи! — възкликна Марта.
— Да, гадно е. Но затова пък подхранва у заложниците желание за съпротива. Обикновено терористите използват това средство само в случай, че искат да пратят трупа на някого, за да му покажат, че исканията им са сериозни. Засега само ние получихме съобщение, че някой е взел наши хора за заложници.
— Тогава и вторият сценарий не е много вероятен — с надежда изрече тя.
Хърбърт кимна.
— Но терористите не могат да оставят безнаказано опита за бягство. И какво правят? Спират се на третата възможност, стара любима практика на терористите от Близкия Изток. Очистват някого, който е равностоен на жертвата от тяхна страна. С други думи, ако е бил убит лейтенант, те ликвидират лейтенант някъде другаде. Ако е бил убит цивилен лидер, те се спират на политическа личност.
Марта престана да барабани с пръсти.
— Ако зад цялата тази операция стоят кюрдите, те нямат много възможности за бърз удар.
— И за това си права. Според нас те не са проникнали в нито една от базите ни отвъд океана и даже да са успели, не биха издали агента си за такова нещо. Навярно ще нападнат някое посолство.
— Привържениците им са най-многобройни в Турция, Сирия, Германия и Швейцария — отбеляза тя и остро го изгледа. — Дали са научили за пътуването на Пол?
— Дамаск е информиран, но докато не се приземи в Лондон, за пътуването му няма да бъде съобщено. — Той насочи количката си към вратата. — Щом знае Дамаск, и кюрдите лесно могат да научат. Ще съобщя на Пол, а освен това ще предупредя посолствата ни в Европа и Близкия Изток.
— Аз ще се заема с посолствата в Близкия Изток — заяви Марта. — А, Боб? Извинявай за това, което казах преди малко. Наистина не съм искала да обидя Майк.
— Зная. Но това не означава, че си проявила уважение към него. — Излезе и я остави да се чуди защо изобщо си е направила труда да му се извинява.
„Защото са те сложили да командваш тук, ето защо“ — каза си тя. Не се предполагаше, че дипломацията трябва да е приятна, а просто ефикасна.
Повика помощничката си Оурора и се зае със сигурността на американските дипломати. Нареди на младата жена да проведе презокеанските телефонни разговори, започвайки с Анкара и Истанбул.
30.
Вторник, 02:32