Когато в седем часа на следващата сутрин двата автомобила се върнаха, Юджени чакаше във фоайето на вилата заедно с господин Бора. Икономът, облечен в ливрея, отвори вратата пред тях и ги последва с багажа на гостенката. Един агент стоеше пред ниската желязна порта на имението, докато снажният бизнесмен я изпращаше по каменната пътека. Другият агент седеше зад волана със запален двигател. Зад вилата Босфорът хвърляше бели отблясъци под ранното утринно слънце. Листата на дърветата и цветята в градината също ярко сияеха.
Домакинът и Юджени се спряха. Той размаха ръце към стършела, който очевидно имаше намерение да свие гнездо в клюнестия му нос. Агентът от АДС стоеше със скръстени ръце. Дланите му бяха скрити в тъмното спортно сако, готов да извади в случай на нужда трийсет и осем милиметровия си пистолет. Седнал зад почти непрозрачните бронирани прозорци в колата, колегата му имаше на разположение зареден пистолет и „Узи“.
Господин Бора тромаво се приведе, после триумфално проследи с поглед стършела, който отлетя към водата. Юджени изръкопляска на маневрата му и двамата продължиха пътя си към портата.
В далечината забръмча мотоциклет. Агентът, който стоеше до оградата, се обърна, за да проследи приближаването му. Мотоциклетистът беше високо момче в черно кожено яке и бяла каска. През врата му бе преметната брезентова пощальонска чанта, от която се показваха краищата на пликове. Агентът потърси с очи издайнически издатини под якето и в джоба му. Фактът, че ципът на якето бе закопчан догоре, правеше малко вероятна възможността да бръкне вътре, за да извади оръжие. Той огледа чантата. Мотоциклетистът прелетя покрай колите, без да намалява скорост.
Когато агентът отново се обърна към градината, от гъстите листа отгоре падна нещо. Юджени и господин Бора спряха да погледнат издрънчалия в краката им предмет.
Агентът хвърли поглед към върха на дървото. После светкавично се опита да отвори портата, но не успя.
— Назад! — извика в мига, в който ръчната граната експлодира.
Преди мъжът и жената да успеят да реагират, на пътеката изригна сиво-бял облак. Грохотът на гранатата незабавно беше последван от тъпи удари и метално дрънчене на шрапнели, попаднали в дърво, камък и плът. Агентът от АДС бе отхвърлен от портата със смазани гърди. Юджени и господин Бора паднаха сгърчени на земята, сякаш повалени с коса.
Миг след експлозията дипломатическата кола потегли напред. Влетя през отворената порта със стоманената си броня, после спря до падналата на земята госпожа Морис. Пристигна и автомобилът на агенцията. Шофьорът го обърна странично и изскочи навън с изваден пистолет. Прикрит зад колата, той се изправи и стреля към върха на дървото. Куршумът проряза широка пътека през клоните и ги оголи. Посипаха се влажни лъскавозелени листа.
Автоматичният откос от дървото го накара да приклекне зад автомобила. Маскираният като скиор стрелец насочи оръжието си към дипломатката и проряза кървава диря през бялата блуза и сакото й. Тя се разтърси от куршумите и после остана неподвижна. Стрелецът не обърна внимание на господин Бора, който лежеше по хълбок и бавно пълзеше към къщата. Икономът му вече бе изтичал до вилата и стоеше приклекнал във фоайето, притиснал телефонната слушалка до ухото си.
Агентът се надигна зад колата. Докато се готвеше отново да стреля в дървото, чу изтропване и погледна надолу. Към него се търкаляше още една ръчна граната. Само че този път бе дошла отзад. Докато се мяташе в автомобила, видя застаналия зад дърветата край пътя мотоциклетист.
Граната избухна и колата леко подскочи. Но още преди да докосне отново земята, агентът вече беше грабнал узито от жабката. Претърколи се навън, притисна се ниско до земята и се прицели в мотоциклетиста. Мъжът вече се приближаваше към него, като използваше колите за прикритие.