Агентът се прицели в него и стреля под шасито. Успя да спука гумите и мотоциклетът се подхлъзна към автомобила, блъскайки се в другата му страна. Тъкмо се готвеше да запълзи под колата и да стигне до падналия младеж, когато чу, че на покрива тупва нещо. Погледна нагоре и видя мъжа, който беше стрелял от върха на дървото. Той бе скочил долу и сега стоеше широко разкрачен, с насочен към него револвер. Преди да успее да стреля, шофьорът на автомобила на Юджени извади четиридесет и пет милиметровия пистолет и стреля в гърба му. Пронизан в двете бедра, атентаторът тежко падна по хълбок, плъзна се върху предния капак и се преметна на земята. От дълбоките джобове на черния му пуловер изпаднаха няколко ръчни гранати.
Агентът изпълзя под отворената врата на колата, застана отпред и разоръжи стенещия мъж. Събра разсипалите се гранати и ги остави в автомобила си. После предпазливо се насочи към мотоциклетиста. Мургавият младеж лежеше по гръб със счупена дясна ръка. Костта на левия му крак стърчеше от разкъсаната плът под панталоните. От чантата се бяха разсипали още седем ръчни гранати.
Една от тях беше в лявата му ръка, отпусната върху гърдите му. Бе издърпал халката.
— Залегни! — извика агентът.
Шофьорът се хвърли на земята зад колата си, а той се прехвърли през предния капак на автомобила си. Миг по-късно избухна първата граната, последвана от мощните, отекващи взривове на другите седем.
Колата се наклони и се разтърси. Въздухът пронизително засвири от спуканите гуми. Приклекнал зад една от тях, агентът усети, че краката му изтръпват, когато парче метал проряза петата му. Но остана в същото положение, облегнат на колата.
Когато експлозиите свършиха, той бавно се изправи, вдигнал узито си.
Терористите бяха мъртви, разкъсани на парчета от ръчните гранати. Шофьорът на колата на Юджени стискаше ръката си, с която държеше пистолета, но поне можеше да стои на крака. Господин Бора бе успял да стигне до къщата и лежеше във фоайето. Икономът беше коленичил до него. Скрити в сенките, останалите от прислугата стояха зад тях.
Миг по-късно сирени пронизаха внезапно настъпилата тишина. Появиха се четири коли, натоварени със служители от турската национална полиция, извадили трийсет и осем милиметровите си „Смит и Уесън“. Те изпълниха имението и вилата. Агентът остави узито си на покрива на колата. После се приведе над колегата си. Беше мъртъв, също като първата съветничка на консулството.
Шофьорът се приближи, все още стиснал пистолета и окървавената си ръка. Обърна се към един полицай и посочи раната си. Човекът му отговори, че идва линейка.
И двамата американци се върнаха в колите си, за да се свържат по радиостанцията с началниците си в консулството. Говореха спокойно и лаконично. Не можеха да позволят на пресата, а чрез нея и на врага, да видят страха и объркването им.
Когато свършиха, те се срещнаха до колата на агента.
— Благодаря ти, че свали онзи тип от покрива — каза той.
Шофьорът кимна, предпазливо облегнат на задната врата.
— Нали знаеш, Брайън, не можеше да направиш нищо, за да предотвратиш това.
— Глупости — отвърна той. — Трябваше да влезем вътре и да я вземем. Казах на Лий, но той възрази, че на нея не би й харесало. Мамка му! По-добре да й досаждаме, отколкото това сега.
— Ако бяхме влезли, сега всички щяхме да сме мъртви — отбеляза шофьорът. — Те са очаквали да ги чакаме вътре. Нали ти е ясно какво щяха да направят с онези петнайсет гранати? Охраната на вилата не си е свършила работата. Обзалагам се, че онзи тип снощи е бил на дървото и е чакал госпожа Морис. Другият задник на мотора трябва да ни е проследил.
Пристигнаха три линейки и докато някои от санитарите оказваха първа помощ на мъжете, преди да ги откарат, други влязоха във вилата, за да помогнат на господин Бора. Изнесоха го на носилка. Бизнесменът стенеше, че това никога нямало да се случи, ако не бил такъв интернационалист.
— Ето как печелят — отбеляза агентът, докато го качваха в линейката заедно с другия американец. — Плашат хора като него и го принуждават да играе само със своите.
— Колко му е да уплашиш човек като господин Бора — отвърна шофьорът и вдигна поглед от системата на ръката си. — Да видим какво ще стане, когато им се наложи да премерят сили със Съединените американски щати.
32.
Вторник, 05:55