Стъпките му бяха приглушени от персийския килим, докато излизаше от стаята, за да отиде при Уорнър Бикинг, който го чакаше в предния кабинет. Една от секретарките в посолството му поднесе кафе, което той с благодарност прие. После, докато чакаха доктор Насър, Худ, Бикинг и някакъв млад служител поговориха за събитията в Турция.
Насър пристигна в седем без пет. Той влезе в централния коридор и енергично тръгна към тях. Египтянинът беше малко над метър и половина. Когато вървеше, главата и раменете му бяха високо изправени, прошарената му остра брада сочеше напред като копие. Зад дебелите стъкла на очилата очите му гледаха проницателно, а хубавият му светлосив костюм се приближаваше до цвета на къдравата му коса. Щом забеляза Худ, той се усмихна и отдалече протегна малката си, пълна ръка. Жестът по-скоро бе бащински, отколкото надут.
— Приятелю Пол — каза, когато Худ се изправи. Двамата силно си стиснаха ръце и Насър се пресегна да го потупа по гърба. — Радвам се да ви видя отново.
— Изглеждате чудесно, докторе. Как е семейството ви?
— Скъпата ми съпруга е добре и се готви за нови концерти. Само Лист и Шопен. Да слушаш „Погребалната процесия на гондолите N2“ е все едно да плачеш. Нейното recitando е великолепно. А изпълнението й на „Революционен етюд“ — превъзходно. Тази година ще свири във Вашингтон. Вие ще сте наши специални гости, разбира се.
— Благодаря ви — каза Худ.
— Кажете ми как са госпожа Худ и малките?
— Последния път, когато ги видях, всички бяха щастливи и не чак толкова малки — виновно отвърна и се обърна към Уорнър Бикинг. — Доктор Насър, предполагам, че не познавате господин Бикинг.
— Не. Но затова пък съм чел статията ви за усилващата се отбранителна демократизация на Йордания. Ще поговорим в самолета.
— За мен ще е огромно удоволствие — отвърна младият мъж, докато се ръкуваха.
Когато се отправиха към колата, Насър вървеше между двама им и Худ накратко го информира за последните събития. Те се качиха в седана. Бикинг седна до шофьора. Щом потеглиха, Насър хвана брадичката си.
— Струва ми се, че сте прави — каза. — Кюрдите искат своя държава. Въпросът не е докъде са готови да стигнат, за да получат своето.
— Тогава какъв е въпросът? — попита Худ.
— Въпросът, приятелю, е дали взривяването на язовира е големият им удар, или готвят нещо още по-голямо.
33.
Вторник, 11:08
Долината Бекаа, Ливан
Бекаа е планинска долина, която минава през Ливан и Сирия. Известна също като Ел Бика и Ал Бика, тя е разположена между Ливанската и Антиливанската планинска верига. Дълга сто и двайсет километра и широка между осем и четиринайсет и половина километра, тя е продължение на Великата африканска долина и е един от най-плодородните селскостопански райони в Близкия Изток. Римляните са я наричали „Coele Syria“ — „Вдлъбнатата Сирия“. От началото на писаната история за властта над житните поля и лозя, над кайсиевите, черничевите и ореховите градини са водени безчет войни.
Въпреки плодородието й все по-малко земеделци обработват най-отдалечените й райони. Те са оградени от изключително високи върхове и много гъсти гори. Въпреки магистралата Бейрут-Дамаск планините и горите създават ужасно чувство за пълна откъснатост. По земя до много места може да се стигне само по един-единствен път. От въздуха или от върховете същите тези места са скрити от скални первази и вечнозелен покров от листа.
През вековете тези тайни места са давали убежище на религиозни секти и бунтовници. В съвременната епоха първата група, за която се знае, че се е крила там, са хората, подготвили убийството на иракския диктатор генерал Бейк Сидки, убит през август 1937 година. Впоследствие в долината дошли палестински и ливански партизани, за да се обучават и да организират съпротивата срещу създаването на Израел, а след това и срещу самата държава. Заговорничели срещу шахски Иран, Йордания, Саудитска Арабия и други правителства, които се съюзявали с неверниците от Запада. Макар че археолозите идвали в долината все по-рядко да правят разкопки на гръцките и римските руини, воините открили повече пещери, отколкото можели да мечтаят учените. Те продавали антиките, които намирали, за да събират пари, и използвали пещерите като щабове, от които да организират военните и пропагандните си кампании. Оръжие и печатарски преси, бутилирана вода и газови генератори имало в студените пещери.