По тавана на тясната галерия бяха закачени електрически крушки. Бункерът на Сиринер бе затворен с желязна врата, направена от люка и бронирания купол на сирийски танк, унищожен от израелците. Намираше се на повече от три и половина метра под повърхността на пещерата и два големи вентилатора вътре раздвижваха влажния въздух. Помещението беше почти квадратно и голямо колкото товарен асансьор. Стените бяха голи и ниският таван бе облицован с чист изкуствен брезент, силно опънат и завинтен в ъглите, за да предпазят хората вътре, в случай на артилерийски обстрел. Върху пръстения под бяха постлани рогозки. В бункера имаше малко метално бюро и сгъваеми столове с бродирани възглавници. До бюрото стоеше машина за унищожаване на документи. Зад нея се виждаше радио със слушалки и табуретка.
Когато братята влязоха вътре, командир Каяхан Сиринер стоеше зад бюрото си. Беше облечен в сиво-зеленикава униформа и носеше на главата си бяла кафая с червена лента. В кобура на колана му висеше трийсет и осем милиметров пистолет. Сиринер бе среден на ръст, с тъмна кожа и светли очи. Имаше съвсем тънки мустачки и носеше пръстен на левия си показалец. Върху златната халка бяха запоени два големи сребърни кинжала, кръстосани под звезда. Подобно на Валид той имаше белег. Дълбок, назъбен белег, който започваше от основата на носа и стигаше до средата на дясната му буза. Бе го получил като водач на кюрдски групи в Турция. Работата му се състоеше в това да предвожда малки банди в набезите им срещу села с некюрдско население, за да се снабдят с храна. Ако селяните не я даваха доброволно, кюрдите я взимаха насила. Турските войници биваха незабавно убивани, независимо дали оказваха съпротива, или не.
Сиринер напускаше пещерата само когато се налагаше. Страхуваха се, че дори нощем може да бъде убит от турски или иракски снайперисти, скрити някъде по върховете около базата.
Фактът, че командирът стоеше изправен, ги изпълни едновременно с облекчение и гордост. Гордост, защото той проявяваше към мъжете уважението, което бяха заслужили. Облекчение, защото не ги винеше за загубата на Валид и Хасан.
— Благодаря на Аллах за спокойното ви завръщане и за успеха на мисията ви — рече Сиринер. Дълбокият му, кънтящ глас изпълни помещението. — Разбрах, че се връщате с трофей.
— Да, командире — потвърди Махмуд. — Някаква кола, която американците използват за шпиониране.
Сиринер кимна.
— И сте сигурни, че като сте го докарали тук, самите вие не сте били проследени?
— Използвахме го, за да заглушим сателита, командире — отвърна Ибрахим. — Няма съмнение, че не могат да ни виждат.
Командирът се усмихна.
— Както предполага постоянното прелитане на техни самолети над района. — Погледна към Махмуд. — Разкажи ми какво се случи с пръстена на Валид и с Хасан.
Младият мъж направи крачка напред. Хасан бе съобщил в базата за смъртта на Валид, а един от воините току-що беше информирал за убийството на Хасан. Сега Махмуд разказа на командира си подробностите. Докато говореше, Сиринер остана изправен. Когато свърши, възрастният мъж седна.
— Американецът е тук, така ли?
— Да.
— Знае ли да работи с апаратурата, която сте пленили?
— Знае. Изглежда, неколцина от пленниците знаят по нещо за действието й.
Сиринер се замисли и после повика началника на воините в пещерата. Тъмнокожият млад мъж припряно влезе в бункера и отдаде чест. Военната дисциплина строго се съблюдаваше от двайсет и петимата бойци, постоянно базирани в пещерата.