Джони това и искаше. След обяд отидоха в конференционната зала. Сър Робърт бе облечен в кралските си одежди, а Джони — в туниката и шлема. Никой не им обърна особено внимание.
Споразумението, което пратениците бяха гласували точка по точка и което Джони чу, бе изписано на дълъг свитък, оставен на масата. Всеки пратеник се приближаваше до масата, подписваше се и поставяше печат, след което банката ги заверяваше и чак тогава той си сядаше обратно на мястото.
Приличаше на парад. На масата седяха само Драйс Глотън и Фаулджопан.
Сър Робърт не спря да мърмори за това невиждано разточителство на време, но съвсем тихичко, тъй че никой освен Джони не го чуваше. Подписваха се и подписваха. Отиде почти цял час.
Земята трябваше да подпише последно. Сър Робърт си написа името, след това разтопи малко восък върху хартията и го натисна с големия пръстен-печат, който носеше на ръката си. Драйс извади от него следа и я повдигна.
— Свидетелствам — каза той, — че Галактическата банка признава автентичността на Споразумението от Кариба, Земя. То е завършено. Мога ли да предложа веднага да се направят копия и се разпратят до имащите отношение кораби.
Разгърна споразумението, извади от горния си джоб малък пиктоследач и сканира споразумението.
Джони го предаде на Данълдин в контролния щаб да го изпрати на корабите и да извади копия за всички делегати на конференцията и за тях самите.
Лордът на ховините се изправи:
— Получих известие, че всички затворници са свалени на посоченото от представителите на Земята място.
Драйс погледна Джони. Бе получено съобщение от Тор преди обяд, че са прибрали седем пилота, трима руски войници, двама шерпи и един шотландец. Всичко тринайсет. Състоянието им бе нормално. Но понеже никой от атакуващите кораби не притежаваше човешка храна, бяха гладували през цялото време и със сигурност са щели да умрат, докато ги отнесат на планетите си. Веднага ги откараха в Абърдив за венозно подхранване и лечение на незначителни наранявания. Тор се бе скарал с ховинския офицер, отговарящ за приземяването и свалянето на пленниците, защото един от пилотите си спомнял за пленен от толнепите пилот, който не присъствал. След като изпратил първата група, Тор изчакал и разбира се, толнепите наистина държали още един пилот, германец. Изпратили го чак след два часа, след което се заклели, че няма други. Чак тогава Тор им повярвал.
— Нашият офицер потвърди, че пленниците са получени — каза Джони.
Пратениците, които имаха кораби в орбита, изпратиха заповеди на съответните командири. Изчакаха. След това в залата влезе Данълдин и съобщи, че от Русия са потвърдили, че цялата флотилия е обградила толнепския кораб и са заминали. Наблюдавано е явлението на огромното им уголемяване и след това внезапно изчезване. Радиовръзката е изгубена.
Цялата група излезе отвън, където Ангъс изстреля от платформата плюещия гол Шлейм с координати — пазара за роби Крид.1
Пратениците се върнаха в залата за конференции. Сър Робърт реши, че това е краят. Седеше на предната редица и мърмореше недоволно.
Драйс Глотън се усмихна. Отиде до сър Робърт и извади от джоба си някакъв дебел документ.
— Уважаеми лордове — обърна се той към събранието, — вие сте свидетели на факта, че вече са прекратени всички спорове относно това кой притежава планетата Земя. Правителството на планетата не е променено. Кралят се възстановява. Представителят на Земя е тук и е законно упълномощен да действа от името на правителството.
— Правото на собственост над планетата е ясно! — триумфално каза Драйс. — Пратенико на Земя! Официално ти връчвам нота за неизпълнение на плащания по дълга! Ако до една седмица след обсъждане и дискусии не се вземе решение да започнат вноските по ипотеката, ще обявя планетата за разпродажба заедно с цялото й имущество и население.
Пусна документа в скута на сър Робърт.
— Считай се за официално предупреден!
Сър Робърт се бе вторачил в документа и не помръдваше.
Драйс Глотън се усмихна с акулоподобна усмивка към Джони.
— Много ти благодяря, че го доведе тук, за да мога официално да му връча документа. Освен че съм директор на клон на банката, често ми се налага и сам да извършвам събиране на суми.
Отиде до един стол и повдигна куп големи книги, висок около една стъпка. Върна се на подиума и се обърна към събраните пратеници.
— Почитаеми лордове, основната задача на тази конференция — да се изясни правото на собственост върху Земя — е изпълнена. Все пак зная, че всеки от вас има пълното право да печели нови територии за своята страна. Освен войната има и други средства.
1
Споразумението имаше една любопитна последица. След като пристигнал на Толнеп, лорд Шлейм използвал собствениците на кридския вестник, всекидневникът „Среднощен Зъб“, които били бесни заради загубата на най-добрия си репортер Арсбогър, за да предприемат унищожителна кампания срещу капитан Рогодетер Сноул. Цялата вина за бедствието била стоварена върху него, тъй като Шлейм твърдял, че той самият и Толнеп са изпаднали в немилост заради „фалшивите показания“ на Сноут. Рогодетер Сноул бил изведен на улиците на Крид и разгневената тълпа го пребила до смърт. Един роднина на убития офицер, Аджотър Сноул, на свой ред обвинил лорд Шлейм за атаката и убийството. Той, заедно с група флотски офицери, изчакали до следващото явяване на Сноул пред правителството и го взривили заедно с целия Дом на Плячката. Случаят станал известен под името „Големият заговор на Шлейм“. Скоро след това, останали без флотилия и лишени от възможността да търгуват с роби, на което се основавала цялата им икономика, толнепите спрели да плащат наложените обезщетения поради типса на средства. Данъчните спужби, открай време корумпирани, изостанали с квотите за подкупи на висши длъжностни лица и постепенно започнали да задържат толнепски граждани за неплащане на данъци, изваждали им зъбите, стерилизирали ги и ги продавали в робство. В крайна сметка ховините купили планетата и довършили унищожението на топнепите. Оттогава расата им е изчезнала.
(Откъс от „Бележки за клиенти“, том 43562789А, Галактическа банка)