— Значи обувките, които прави един обущар, му принадлежат — каза Джони, — но откритията на учения принадлежат на компанията. Разбирам. Много ясно.
Лорд Вораз не обърна внимание на сарказама. Или не го усети.
— Толкова се радвам, че разбираш всичко. Парите са всичко, а неща като талант и други подобни се продават. И това е сърцевината на банкерството, основното в бизнеса. Първият и основен принцип.
— Мислех, че основният принцип е печалбата — каза Джони.
— О, това също, това също — каза лорд Вораз. — Честната печалба. Но повярвай ми, сърцето и душата на…
— Толкова се радвам да науча, че банкерството и бизнесът имат сърце и душа — прекъсна го Джони. — Досега не бях забелязал.
— О, драги мой — каза лорд Вораз, — не бъди саркастичен.
— Всичко, което погубва честни и почтени хора, не може да има сърце и душа. И в това число влизат банкерството, бизнесът и всякакви правителства. Техните грижи трябва да са насочени единствено към хората. Оправдани са само ако служат на обикновените хора!
Лорд Вораз внимателно се вгледа в Джони. Помисли за малко. Имаше нещо в думите му… Отказа се. Все пак беше банкер.
— Наистина си особен млад човек — заключим той. — Може би когато станеш по-възрастен и разбереш как стоят нещата…
Сър Робърт пак започна да става напрегнат, но в това време влязоха Макадам и барон фон Ррт.
— Кой е особеният млад човек? — попита барон фон Рот. — Джони? Наистина е особен. И слава богу! Виждам, че вие двамата сте подранили. — Погледна към Драйс и лорд Вораз. — Не съм виждал такова нетърпение да се прибере данъка от човешка плът! Започваме ли?
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
1
Андрю Макадам и барон фон Рот поставиха няколко папки с документи на масата, оставиха дипломатическите си куфарчета до столовете, ръкуваха се с Драйс Глотън и лорд Вораз и седнаха.
Джони премигна. Макадам и фон Рот носеха сиви костюми! Бяха от скъпа вълнена материя и отделните влакънца блестяха, но все пак бяха сиви.
За известно време четиримата само седяха на масата и се гледаха. Джони си спомни за няколко сиви вълка, които веднъж бе наблюдавал. Пристъпваха напред-назад, нащрек, с оголени зъби, преценяйки се един друг преди да се хвърлят в битка на живот и смърт.
Тази битка наистина бе на живот и смърт, защото ако Макадам и фон Рот загубят, това щеше да означава смърт за планетата и хората, които живеят на нея. Джони нямаше представа как се бяха подготвили Макадам и баронът, затова със свито сърце очакваше първия удар на Макадам.
— Сигурни ли сте, джентълмени, че не можете да ни дадете още малко време? Например, месец?
Устните на Драйс се разтегнаха и оголиха двойния ред зъби.
— Невъзможно! Вие чакахте до последния момент. Не може да има никакви отсрочки.
— Времената са лоши — каза баронът. — Навскъде има икономически проблеми.
— Знаем това — каза лорд Вораз. — Не може да го използвате като оправдание. Ако не можете да платите дълговете си и да уредите задълженията си, трябваше да кажете още преди няколко дни и да ни спестите цялото това чакане. Не мога да си представя какво сте правили.
— Разпитвах изоставени членове на екипажите на заминалите кораби — каза Макадам. — Малко трудно беше да намеря по един офицер от всички кораби, които атакуваха Земята.
— И те ти казаха, че имали икономически проблеми — каза Драйс. — Хайде, подпишете този документ за отказване от претенциите към планетата и да свършваме.
Бутна един формуляр към сър Робърт, който не успя да погледне какво пише в него.
Макадам плъзна формуляра обратно и го остави да падне.
— Разбрах, че членовете на екипажите не искат да си идат у дома. Били са заставени насила да заемат такива длъжности. Боят се, че ако се върнат на родните си планети, ще ги заставят да се разправят с революции и граждански войни и да стрелят срещу собствените си народи. Някои се страхуват, че ако се върнат, ще ги уволнят и ще трябва да се присъединят към тълпите безработни, които гладуват и често предизвикват вълнения по улиците на много столици.
— Това не е нищо ново — каза лорд Вораз. — През цялата минала година имаше недоволства и вълнения. Затова и пратениците тук планират войни и завладяване на чужди територии — за да отвлекат мислите на хората от всичко това. Можехте мен да питате. На драго сърце щях да ви кажа.
— Това нищо не променя — каза Драйс. — Съветвам ви да предадете планетата без никакви проблеми. Защото всеки от тези пратеници на драго сърце ще купи планетата и ще прати военна експедиция, за да се отърват от вас. Корабите, които доскоро бяха горе, са нищо в сравнение с флотилиите, които могат да изпратят срещу вас. Тъй че ако просто…