Видя, че е предизвикал интерес.
— Платформите могат да действат като оръжие на такива конференции.
Забеляза как обмислят думите му. Забеляза как поне някои от тях клонят към идеята, че това може да даде на тях, като индивиди, нова власт и тежест в правителствата им. Типично в стила им. Не размишляваха върху неговата идея, а върху собствения си интерес. Гледаха към пръстите си, или извитите си нокти. Клатеха глави ту на една, ту на друга страна. Но знаеше, че още не ги е спечелил.
— Това все още си остава заплаха — обади се някой.
— Няма да реши проблемите в икономиките ни — каза друг. — Точно обратното, ще предизвика хаос.
Джони ги погледна. Постепенно започна да осъзнава с какви хора точно си има работа. Всеки един от лордовете, както и правителствата им, са били възпитани в сянката на жестоките и садистични психлоси. Макар че са запазили политическа свобода, върху мирогледа им се е отпечатала психлоската философия — всички същества са просто животни. Алчността, печалбата, корупцията се смятат за истинската природа на всеки индивид. Никаква порядъчност, никакви добродетели. Породата на психлосите!
Такива чувства може да има само един луд. Психлосите бяха скроили живота по такъв калъп и след това бяха казали: виждате ли, това е животът.
Как би могъл да достигне до тези могъщи лордове?
— Нашите индустрии — обади се друг — са настроени спрямо войната. Междугалактическият мир би ни съсипал, всички нас!
Така е, помисли си Джони. За психлосите бе изгодно всички, с които търгуваха, да воюват помежду си. Какво ги бе грижа какво правят тези „свободни планети“, стига само да купуват метал. Психлосите са могли да ги унищожат във всеки един момент. Психлосите са имали интерес другите да се бият като животни, вярвали са, че не са нищо повече от животни!
Джони каза:
— Има и други начини за управляване на икономиката. Можете да преустроите всяка военна индустрия в „потребителско производство“. Произвеждате неща за населението. Хората ще имат работа. Ще произвеждат неща един за друг. Населенията ви са най-добрия пазар за вашите индустрии.
В близкото бъдеще ще има междупланетни корабни връзки. Психлосите са изградили такава организация, че всичко да се изпраща на Психло. Самият този факт е пречка за търговията. Ще се направи такава организация, че ще можете бързо и евтино да разменяте стоки между системите. Само така нациите могат да преуспеят.
Народите ви, които сега гладуват и се бунтуват, могат да спечелят, ако им се създаде работа в мирни производства. Ще притежават собствени неща. Например по-хубави къщи, мебели, по-хубави дрехи и храна.
Имате златния шанс да поставите начало на една епоха на просперитет и изобилие!
Не бяха убедени. Можеше само да се каже, че слушат внимателно.
— Но това не решава въпроса със сегашните бунтове и недоволства! — каза Дом.
Джони го погледна. Беше време за големия скок, от който Вораз най-вероятно щеше да настръхне.
— Сигурен съм, че Галактическата банка с радост ще ви отпусне големи и изгодни заеми, които правителствата ще използват за закупуване на храна за населенията, за да преживеят до времето, когато военните производства ще бъдат преустроени. Това, и новината, че няма да има повече войни, ще успокои хората и ще стабилизира правителствата ви.
Браул погледна Вораз.
— Ще го направите ли?
Вораз видя, че от двете му страни стоят Макадам и баронът. И двамата го съветватваха да каже да. Но той не отговори нищо.
Джони продължи.
— Освен това съм сигурен, че банката ще отпусне всички възможни заеми, за да се преустроят военните ви производства в потребителски. И не само това; убеден съм, че банката ще започне да отпуска заеми за частния сектор — за малки производства и дори за отделни хора, за да могат да си купуват различни неща.
Вораз не обърна внимание на двамата банкери. Гледаше Джони. Този младеж говореше за „търговско банкерство“, за неща от рода на един кредит тук, половин там, вложени в улични сергии.
Джони продължи:
— Освен това искам да ви уведомя, че на пазара ще се появят много нови планети. Ще имате възможност да вземете на заем пари да ги купите и да ги колонизирате с „излишното население“, както го наричате. — Джони повиши глас и се обърна към Вораз: — Нали така, лорд Вораз?
Директорът на Галактическата банка се почувства така, сякаш се намира на ръба на вълна. Не искаше този младеж да определя политиката на банката му. Дали да не стане и да го разобличи?
Галактическата банка работеше с държави. Изведнъж осъзна, че досега всъщност са зависели от психлосите.
Вораз трескаво разсъждаваше. Банкерите от Гредидс си знаеха работата. Помисли за огромното им население, голяма част от него в постоянна безработица. Пред очите му изникна представата за малки офиси на Галактическата банка, появяващи се във всеки град, на всеки континент, планета, със служители силачи. Банки във всеки квартал! Ще дават заеми за малки предприятия, на всички, които поискат, дори на хора с работа. Нали веднъж вече го бяха правили. Преди лорд Лунгър? Да… спомняше си… Страшно много силачи ще имат работа!