Джони се изправи.
Зачака. Нима беше сбъркал? Не, невъзможно. Твърде дълго са били под влиянието на психлосите.
Започнаха да си шушукат. Чуваха се кратки смехове и реплики от рода на: „Ще мога да си намеря нова любовница“, или „Жена ми никога не е обичала онзи стар замък“, или „Няма да се наложи да си продавам яхтата“.
Шушукаха си с доближени глави. Джони не чуваше какво си казват.
Неочаквано сред тълпата се изправи Фаулджопан.
— Лорд Джони, забравихме какво каза. Никой няма да го повтори при никакви обстоятелства.
Той сякаш порасна.
— Построй платформите си! Ще напишем най-строгия, най-железния, най-сигурния и най-жестокия мирен договор, съществувал в историята!
Обърна се към последните редове.
— Включете светлините и камерите!
Всички се изправиха като един. Започнаха да крещят:
— Да живее лорд Джони! Да живее лорд Джони!
Аплодисментите бяха оглушителни.
Полковник Иван шумно въздъхна от облекчение и свали пръст от спусъка. Набързо организира войниците си в шпалир около Джони, за да го измъкнат от залата за конференции. Трябваше да се върнат в малката стаичка за преговори. Всеки лорд искаше да потупа Джони по гърба. Едва не го събориха. Беше пълен хаос. Не разбра какво им каза Джони, но думите му промениха коренно положението. Все пак работата на Иван не бе да разсъждава, а да изведе Джони навън, преди да са го пребили от добри намерения. Като познаваше Джони, не се учуди особено на тази промяна. Защото изненадите бяха нещо нормално, когато живееш край Джони Гудбой Тайлър!
4
С помощта на руснаците успяха да се върнат без произшествия в малката заседателна зала и отново седнаха.
Драйс Глотън с трепереща ръка прочете текста и провери подписите върху трансферния чек, с който сумата преминаваше от Галактическата банка в неговия клон. Беше чувал и за по-големи чекове, но за пръв път такъв чек се депозираше в неговия клон. Това не бе просто чек. Той означаваше платежоспособност, отново отваряше вратите на по-малките офиси в сектора и връщаше работните места на служителите му. В действителност, изобщо нямаше нужда да го проверява. Знаеше, че всичко е наред. Но му бе приятно да го прочете още веднъж.
Взе разписката, светнал от удоволствие. Подписа я с опитната си ръка. След това взе документите по ипотеката и с големи букви написа: „ИЗПЛАТЕНО!“.
Това си струваше всички тези месеци на тревога и очакване.
Прибра чека в джоба си и подаде на Макадам разписката и документите.
— Деловата ни работа свърши. Удоволствие е да се работи с вас.
След като си стиснаха ръце с Макадам, Драйс забеляза, че лорд Вораз продължава да си седи на мястото и да зяпа в масата. Драйс за миг се притесни.
— Ваше Височество! Да не би нещо да не е наред?
Вораз се обърна към него. Забрави за присъствието на Джони, толкова бе погълнат от мислите си.
— Не разбираш ли какво направи той?
Драйс каза:
— Спекулативни заеми? Лордовете ще се опитат да получат заеми за закупуването на акциите, когато паднат. Но това не е кой знае какво. Заемите ще бъдат за добри цели.
— Не, не — каза Вораз. — Имам пред вид какво направи с лордовете и правителствата. Не, не разбираш. Нека ти обясня. Като осигури повсеместна заетост и даде възможност на малките хора от улицата да вземат заеми, той създава независима работническа класа. След години те няма да се шляят из улиците и да се мотат безцелно. Ще станат финансово независими. Държавата ще стане зависима от тях, защото те ще представляват пазара и ще трябва да се съобразява с тях. Огромна част от банковият бизнес ще бъде насочен към тази работническа класа.
— Не виждам нищо лошо в това — каза Драйс. — Правителствата ще ни дължат толкова много пари, че ще бъдат принудени да правят каквото банката нареди.
— Това е то — каза Вораз. — А банката ще им нарежда да обръщат все повече внимание на работническата класа, защото от там ще идват основните лихви. Лордовете и правителствата постепенно ще разполагат с все по-малко власт. Дори ще изчезнат като привилегирована класа.
— А — възкликна Драйс, спомняйки си ученическите си години. — Социално банкерство.
Джони се размърда в стола си. Беше уморен. Щеше му се да приключват.
— Казва се „социална демокрация“ — каза той. — Докато има нови граници, където хората да се разпростират, формулата действа чудесно. Засега простори има, а след няколко хиляди години хората ще измислят нещо друго.
Вораз погледна барона и Макадам.
— Осъзнавате ли какво направи той току-що? За малко време в малката зала той освободи повече хора, отколкото всички революции в историята!