Драйс навсякъде ходеше с яхтата си. Странно беше да ходи с нея до ъгъла да си купи шише ракия, но какво пък, такъв си бе Драйс. Беше приел новата длъжност при условие, че ще има повече почивни дни и винаги отиваше в северна Шотландия. Каза, че там основава производство на мента, но Джони не му вярваше. Беше сигурен, че има нещо друго. Днес най-вероятно бе донесъл на Криси масло или нещо такова.
От друга страна, може пък да оправя някакви сметки с господин Цунг. Драйс имаше няколко постоянни клиенти, един от които бе господин Цунг. Сметката на Джони се обслужваше от петнайсетте силачи, които работеха в офисите на мината и не бяха под началството на Драйс. Доходът му вече бе около трилион на ден и ставаше все по-голям. Сметката на Цунг бе доста интересна за Драйс. Джони предложи на господин Цунг заплата и той много се учуди, защото, както му обясни, обикновено камерхерът плаща на своя началник. Така Джони си обясни как някои гости винаги бяха канени, а други — не. Парите в семейството печелеше не друг, а дъщерята на Цунг. Казваше се Лу, като последната императрица от династията Хан, и се прочуваше все по-надалеч. Работеше в малка островърха постройка на открито, където рисуваше тигри в снега, летящи птици и други такива, върху коприна и оризова хартия. Много колекционери искаха да ги притежават и струваха хиляди кредити. Освен това вършеше домакинска работа, помагаше на Криси и подстригваше коси.
Джони реши, че най-добре да построят метална площадка за яхтата на Драйс. Вече се разбираха чудесно.
Не можа да мине през двора. Господин Лин Ли, зетът на Цунг, бе изкарал всички мебели от банкетната зала и ги обработваше с молекулярен спрей. Отстрани седяха и с почуда го наблюдаваха двама шатоврианци. „Рисуваше“ картини с пистолет с метален спрей и парче картон. Работеше много бързо. В момента рисуваше сцена, която вероятно е видял от древни картини или гоблени — рицарски турнир. Рисуваше върху огромната покривка на масата в банкетната зала.
Вече не изработваше ръчно медалиони с дракони. Тъй като всички бяха еднакви, двама шатовриански механици, удивени от способностите му, го бяха накарали да изработи един образец и направиха машина, която произвежда десет хиляди дракона на час. Но търсенето във вселената беше толкова голямо, че и те не стигаха.
Джони не можеше да мине, без да прекъсне Лин Ли. Затова се спря и реши да погледа. Криси и Цунг си бяха говорили, че е опасно да не би някои от шатоврианците да изгубят контрол по време на увеселение в залата и да започнат да ядат мебелите. Сигурно за това беше това метално покритие! Трябваше да пригодят къщата така, че да е съобразена с всичките й многобройни гости.
Отново го споходи смътно чувство на разочарование. Като стана, бе убеден, че денят е особен. Че ще се случи нещо прекрасно. Но не би.
Лин Ли тъкмо бе започнал да изписва страховита фигура на нападащ рицар. Използваше ярко червен метал, за да изобрази кръв на шита. Джони си спомни за червеното мастило по документите, идващи от шатоврианската компания „Отчаяна Защита“. Ако може да ги ангажира в строителство на пътнически самолети… Но не искаше да продължават с реактивните самолети.
Сега Лин Ли рисуваше снаряжението със сив молекулярен спрей. Шатоврианците продължаваха да гледат смаяни. Един от тях държеше резервен пистолет и бе готов да го подаде на Лин Ли, като му потрябва. Не бяха помощници. Просто им се щеше да могат да правят такива неща. Шатоврианецът затвори предпазителя на пистолета, за да го пробва.
Изведнъж Джони прозря, че вече се е случило! Хубавото нещо!
Върна се по моста, притича покрай страничната стена на двореца и влезе през задния вход.
Криси, завързала отзад косата си и господин Цунг, пресипваха манджата от една тенжера на огъня в голяма купа.
— Криси! — викна Джони. — Събирай си багажа!
Пати седеше в ъгъла. Изобщо не говореше. Само гледаше в земята. Тини, будистката комуникаторка, все се опитваше да я заговори.
— Тини! Обади се в мината. След двайсет минути на площадката да е кацнал боен самолет! Обади се на доктор Маккендрик в Абърдин и му кажи веднага да замине за Виктория!