Натисна спусъка.
Терминалната платка започна да се покрива с бронз.
В капсулата, извадена от психлоска глава, се появи мъничка дупка. Понеже не бе електричар, Маккендрик възкликна:
— Тя изчезва!
— Молекулите на метала протичат по жичката към платката. Мисля, че процесът се нарича „електролиза“. Просто не позволяваме на молекулите на метала да се пръскат, а ги провеждаме към платката.
Свърза жичките към бронзовия къс така, че идващия поток се насочи към друго място и молекулите започнаха да изтичат отдругаде и да образуват втора дупка в бронзовия къс.
Маккендрик зяпна:
— Металът изчезва!
— Появява се върху терминалната платка — обясни Джони. — Но тя ще е извън главата.
Взе нов къс жичка и с малко фенерче разтопи единия й край и го заобли.
— Ако заоблим краищата, можеш ли да провреш жицата през пролуката, да минеш край различните нерви и да докоснеш бронзовата капсула? А след това по същия начин и от другата страна?
Маккендрик бе изучил вътрешността на черепа. Дебелите въжета на нервите им лесно се преместваха. Горната част на черепа може би щеше да издържи няколко малки пробождания, без да пострада.
— Ще видим! — каза Маккендрик и се приготви да изчака утрото.
Телата на психлосите лежаха върху две колички пред вратата. Пиер сякаш бе изчезнал. Маккендрик извика две сестри и още един доктор и вкараха в залата за аутопсии работника психло. Тялото бе около пет пъти по-голямо от телата, с които бяха свикнали да работят, но с обща помощ го качиха на масата.
— Сигурно още е замръзнало отвътре — каза Джони.
— Няма проблеми — каза Маккендрик. — Забравяш, че и преди сме си имали работа с такива. На няколко пъти дори съм вярвал, че ще успеем в операцията.
Взе две микровълнови слушалки и ги постави от двете страни на главата, за да я размрази по-бързо.
В стаята бе ужасно населено. Господин Цунг бе влязъл да донесе на Джони бялата престилка и очилата без стъкла. Джони се зачуди за какво ли служат и ги пъхна в джоба. Отвори уста да каже, че тялото трябва да се премести и пеещото копче започна:
Екипът лекари се стресна. Бяха шокирани. Моментът бе достатъчно мрачен, а отгоре на това и тъжни песни!
Джони хвърли копчето към господин Цунг.
— Махни това нещо!
Джони започна да изважда още неща от чантичката с инструменти. Маккендрик включи анализатора на метали, който използваха тук вместо рентгенов апарат. Постави главата на определеното място и настрои машината така, че да се получи ясен образ на бронзовата капсула. Провери дали челюстта на трупа може да се движи и я разтегна с метален лост.
Другият лекар избърса с парцал водата, която се бе стопила от трупа и мокреше микровълновите слушалки.
Една сестра дръпна встрани Джони и му каза:
— Не мисля, че това малко момиче трябва да присъства на всичко това.
Джони се обърна и видя Пати. Сигурно го бе последвала дотук. Не искаше да я потисне, като й каже да излиза.
— Нека остане — прошепна той на сестрата.
Тя не бе много съгласна, но нищо не каза.
Джони бе приготвил необходимите инструменти. Маккендрик разглеждаше схеми на психлоски нерви, които по-рано бе правил. Остави ги, взе жичките, които Джони му подаде и се зае с работа.
Като гледаше схемата и я сравняваше с картината на екрана на анализатора, Маккендрик внимателно вкара заобления край на едната жичка. Успя с няколко минимални отклонения да я прокара до бронзовата капсула. След това вкара другата жичка от другата страна на челюстта.
Джони натисна ключа.
Външната терминална платка започна да се покрива с бронз.
Маккендрик работеше много внимателно, като захранваше от едната страна на платката електричество и го отнемаше от другата.
Бронзът в черепа все повече намаляваше. Маккендрик постоянно преместваше по малко жичките. След около половин час анализаторът не можа да открие следи от бронз в черепа. Внимателно извадиха жичките.