— Аз няма да я убивам! — възмутено каза Джони. — Ще се опитам да я излекувам!
Не му повярваха. Първо, да се лекува лапсин бе противозаконно. Освен това беше противозаконно неупълномощен човек да се бърка в мозъка. Тъй че, той явно лъжеше, както правеха всички катристи. И все пак, да знае, че няма смисъл да я измъчва преди да я изпари, защото тя е безчувствена и той няма да изпита никакво удоволствие.
Джони трябваше сам да вземе дихателна маска и да я постави на Чърк. Изкара количката през херметическата врата. Чу зад гърба си двете женски:
— Ще я измъчва, нали ти казах.
Джони едва-едва бе потопил пръстче в „цивилизацията“ на психлосите и това бе достатъчно, за да се разстрои. Заведе Чърк в импровизираната операционна зала. Макар че бе слаба, трябваха трима, за да я качат на масата.
Маккендрик бе упражнявал много пъти цялата операция и екипът му бе обучен. Новият лекар повдигна маската достатъчно, за да пъхне в устата екстензия. Сестрата подпъхна под ръба на маската епруветка с метан и прослуша сърцето на Чърк, за да види има ли промяна. Сърцебиенето се забави и тя кимна на Маккендрик.
Пролуките на челюстта бяха извън маската и Маккендрик пъхна в тях жичките към мозъка. Внимателно постави главата в апарата. Джони регулира спусъка на пистолета. Сестрата постоянно слушаше сърцето и регулираше сместта от метан и дихателен газ.
Капсулата в главата ставаше все по-малка и по-малка. Металът върху терминалната платка ставаше все повече и повече.
След час и четиресет и пет минути Маккендрик се отдръпна. Извадените жички бяха в ръцете му. Сестрата попи две малки зелени петънца от двете страни на главата. Свалиха метановата епруветка. Извадиха от устата екстензията. Сестрата увеличи максимално подаването на дихателен газ.
— Изпитахме това преди няколко месеца върху един работник, без да го оперираме — каза Маккендрик. — Ще й трябват около четири часа, за да се събуди. Ако изобщо се събуди.
Джони щеше да се погрижи нищо да не й попречи. Подкара миньорската количка, заедно с товара й, към долните етажи.
Двете психли все още бяха вътре и страшно се учудиха, като го видяха. Помогнаха му да я върнат в леглото. Като започна да й сваля маската, едната каза:
— Предполагам, че я върнахте тук, за да ни заповядате да я убием.
Това беше капакът. Джони ги избута и двете от стаята. Взе един стол и седна от външната страна на херметически затварящата се врата. Реши да изчака тук през четирите часа, за да не би на някой друг да му хрумнат още странни психлоски идеи. Надяваше се Чърк да дойде в съзнание, докато изтекат четирите часа. Но за всеки случай се приготви да чака и повече.
8
За зла участ този коридор се оказа доста натоварен. Кой ли не си намери оправдание да мине оттам, за да го види.
Най-напред дойде Криси.
— Ужасно съжалявам, че забравихме Пати. Мислех, че идваш след нас и ще се погрижиш за нея. Като видях, че я няма, веднага изтичах обратно, но ти беше излетял.
Зад Криси седеше Пати и гледаше право в Джони.
— Но не за това дойдох тук — каза Криси.
Извади иззад гърба си някакъв плик и започна да изважда от него разни неща. Един поглед бе достатъчен да разбере, че Драйс е намислил още нещо. Всичко бе в запечатани торбички, отбелязани с надписа: „Екземпляри, които не важат за размяна.“ Това бяха новите галактически пари. Имаше четири монети с различни размери и четири банкноти, също с различни размери. Монетите не си приличаха и по форма. Хартията и печатът бяха отлични. Джони не можеше да си представи какво им има.
— Тази монета — една единадесета от кредита — не е много лоша. Зелена е и не се вижда добре — каза Криси. — Монетата от три единадесети, синята, също не е прекалено лоша, защото и тя не се вижда добре. Червеният метал, петте единадесети, горе долу става. Но жълтата от шест единадесети е отвратителна.
За Джони беше новост Криси да вземе някакво отношение към парите. Вероятно през целия си живот не бе виждала пари.
— Но най-много исках да ти обърна внимание на банкнотите от хартия. Казах на Драйс, че ми е много неприятно! Тази банкнота е от един кредит. Но тази тук уж била от единайсет кредита, а пише „десет“.
— Такава е психлоската бройна система — каза Джони. — Базира се на единайсет, не на десет. „Десет“ означава една единайсетица плюс нула единици, което е равно на единайсет. Тъй че, единадесет кредитовата банкнота се изписва в цифри като „едно-нула“.
— Добре, ще ти повярвам — въздъхна Криси, — но ще ти кажа на какво се ядосах най-много. Ето, погледни тези. Тази е банкнотата „едно-нула-нула“. Пише сто, но стойността й е равна на сто двайсет и една бакноти от един кредит. Да, да, зная… Психлоски числа. — Показа на Джони още една. — А тази е „едно-три-три-едно“.