— Виждам, че нямаш нищо против да си поговорим за биология, хомо? — избоботи той с глас, наподобяващ далечен тътен. Докато говореше, той оголи зъбите си, огромни резци от остра белоснежна кост. Те не бяха регресирали напълно до състоянието на кучешки, но свидетелстваха за старанието на природата да създаде ефикасна костотрошачка.
Роки замислено въртеше чашата си, разбърквайки съдържанието й.
— Не си спомням да сме се срещали някъде с теб, брадясала муцуно — тихо натърти той, — но ако чак толкова те интересува собствената ти биология, ще се радвам да обсъдим с теб този въпрос.
Докато говореше, той внимателно следеше реакциите на соларианеца. Лицето му стана пурпурносиво. В очите му пламна искра, а подобната на цепка уста потръпваше, сякаш се канеше отново да покаже мощните си зъби. И тъкмо когато изглеждаше, че е готов да избухне, гневът му изгасна, по-точно бе потиснат и затворен някъде дълбоко навътре за някой бъдещ момент. „Всичко това е под достойнството ми“ казваха сякаш очите му, след което соларианецът добродушно се засмя.
— Моля за извинение, мога ли да седна на Вашата маса?
— Разбира се, както желаете. Заповядайте!
Новодошлият помълча малко, след което попита.
— Мога ли да знам от къде пристигате, хомо?
Роки също направи пауза, преди да отговори. Те биха могли вече и да знаят, че един от корабите им е бил унищожен от капиански офицер, но не искаше да рискува да изпадне в неловко положение ако излъже.
— Аз съм от Шестдесетзвездния Куп — промърмори той.
— От коя именно звезда? — тонът на другия недвусмислено показваше, че е привикнал да получава незабавни отговори.
Роки го погледна сърдито.
— Информация за информация, приятелю. Не съм свикнал да разговарям с хора, които ми висят над главата. — Той подчертано равнодушно се обърна към Пок. — Та ние с вас говорихме за…
— Аз съм от Сол — изръмжа гигантът.
— Това вече е съвсем друга работа. Аз съм от Капа.
Гигантът леко повдигна вежди.
— А-ха, ясно. — Той огледа Роки с любопитство и се стовари върху застрашително скърцащия стол. — Струва ми се, че това обяснява всичко.
— Какво по-точно? — Роки зловещо се намръщи. Той не понасяше повелителния тон и усещаше, че този тип го засяга по някакъв начин.
— Чувал съм, че на капианците им е присъщо определена доза безцеремонност…
Роки се направи, че обмисля казаното, а през това време очите му хладно изучаваха великана.
— Напълно възможно. Вас, например бих посъветвал да не летите на Капа, защото мисля, че не биха Ви се церемонили много преди да Ви убият.
Лицето на соларианеца се зачерви от гняв, но той вежливо се усмихна.
— Да, чувал съм, народ от войници. Строга дисциплина, казармено възпитание, така ли? Често постъпват на служба в МЗСК1.
Тези думи не оставяха никакво съмнение, той знаеше кой е унищожил кораба им и защо. Единственото, което не знаеше, е дали бе разпознал в него извършителя.
— Аз не бих могъл да се похваля, че познавам Вашия свят така добре, соларианецо.
— Това не е първия случай, когато ни смятат за галактическа провинция. Прекалено сме отдалечени от Вашите плътни звездни Купове. — Той замълча.
— Някога Вие знаехте кои сме, защото ние Ви разселихме по Галактиката и съм уверен, че отново ще чуете за нас!
Той се усмихна, допи чашата си и се изправи.
— Ако ни провърви ние с Вас ще се срещнем още веднъж, капианецо.
Роки поръча една след друга две силни напитки на изплашения преводач. След тези допълнителни чаши, Пок се залюля и като се просна насред масата, веднага заспа. Роки го остави така. Ако Пок беше осведомител, то по-добре щеше да бъде да го държи по-далеч по време на срещата си с капитан ВидЖан.
Той спря с ръка едно такси и показа на шофьора листчето с адреса. След няколко минути се оказаха край неголяма къща в предградието. На вратата бе написано на космолинг името „ВидЖан“, но офицерът не се оказа в къщи. Роки се намръщи и бутна вратата. Оказа се заключена. После, оглеждайки улицата той забеляза в сянката силует. Това бе соларианецът. Роки бавно се насочи към него.
— Ей, брадясала муцуно, имаш ли огънче? — изръмжа той.
В светлината на трите луни той видя как гигантът пламна от гняв. Огледа се бързо на всички страни. Улицата бе пуста.
Озъбвайки се хищно, ръмжейки като звяр соларианецът сграбчи Роки за раменете и го задърпа към себе си. Капианецът стисна дръжката на пистолета в джоба си и се опита да се изтръгне. Другият обаче го повдигна рязко към зиналата си паст. Неизбежна опасност застрашаваше гърлото на Роки и той натисна спусъка.