— Ужасно съм гладен, хазяйке.
Тя слезе долу и ми донесе пилешки бульон. Само че аз бях ужасно гладен, та трябваше цялата сутрин да слиза и да се качва. Когато дойдоха докторите, седях си в леглото. Те очакваха да видят безжизнен труп.
— Как е възможно! — рекоха те.
Прегледаха ме пак, но вече бях добре.
Те не ми се нравеха и аз не им се нравех.
Служебният лекар си записа нещо в книгата и си отиде. Докторът от Смирна се разхождаше из стаята. По едно време рече:
— Искам да те питам нещо. Ама истината да ми кажеш.
— Какво има? — викам.
— Колко годишен напусна старата родина?
— Седемнайсет — отвърнах.
— Чудесно — рече той. — Там е работата. А колко голям беше, като почна да носиш обуща?
— Баща ми ми купи обуща, като бях на три години — отвърнах. — Само че аз ги захвърлих в килера и тичах бос по баирите. Докато бях в Гърция, не съм носил обуща.
— Това е причината — каза докторът.
— Виждате ли — рече Джим. — Земята е предавала на краката ми силата на старата родина. Ако бях ходил тогава с обуща, сега щях да съм мъртъв, а аз съм жив.