— Той е в затвора…
— Той е жив! О, света Богородице! Произнасяйки тези думи, Луиса се прекръсти, като вдигна набожно очи към небето, като че произнасяше благодарствена молитва.
— Жив е — повтори графинята, — нима вие предполагахте, че е мъртъв?
— Не знаех какво да мисля; тъй отдавна не съм имала вест за него. Щастлива съм, че той е тук, макар и в затвора; докато човек е жив, жива е и надеждата.
Графинята започна постепено да се успокоява. Лицето й изразяваше не само тревога, но и силна изненада. Какво искаше да каже нейната приятелка? Защо тя бе доволна, като узна, че, той е в затвора?
— Докато човек е жив, жива е надеждата! — повтори Исабела.
— Боях се, че той е мъртъв. Кажете, вие уверени ли сте, че е в затвора? Мислех, че може да е убит или загинал някъде из прериите.
— Карамба! — викна графинята, като я прекъсна. — Какво искате да кажете, като говорите за тексаски прерии. Аз не съм чувала Руперто да е бил някога там.
— Руперто? — повтори Луиса и веднага радостта й се смени с тъга. — Аз пък мислех, че говорите за Флоранс Керней.
Те и двете бяха разкрили отдавна една на друга тайните на сърцата си и Луиса Валверде прекрасно знаеше кой бе Руперто, че е от добра фамилия и че е храбър войник. Но в същото време, както и дон Игнасио, принадлежеше към победената партия, мнозинството от която живееше в заточение или в своите далечни чифлици.
Руперто отдавна не бе идвал в Мексико, макар и мнозина да допущаха, че той е в страната и се крие в планините, говореха също, че извършил много убийства и станал предводител на група салтеадори, които неведнъж покривали пътя за Акапулко с кръв, там, където той пресичал планината; тая арена на множество престъпления носи името „Cruz del Marques“1.
Но много подробности останаха неизяснени за дъщерята на дон Игнасио.
— Извинете, Исабела — каза тя, като прегърна и нежно притисна графинята до сърцето си.
— По-скоро аз трябва да моля от вас извинение — отвърна приятелката й, като забеляза силното впечатление, което нейната грешка направи на Луиса. — Аз трябваше да се изразя по-ясно, но вие знаете, че всичките ми мисли са за моя скъп Руперто.
Съдейки по себе си, тя разбираше, че мислите на нейната приятелка са заети само с Флоранс Керней.
— Вие казвате, Исабела, че той е затворен. Кой е сторил това и защо?
— Кой го е сторил? Разбира се, стражата по нареждане на правителството, а защо — защото той принадлежи към либералната партия, това е едничката негова вина. И знаете ли какво ще ви кажа още — винят го, че е салтеадор!
— Могат да го обвиняват, обаче той не е такъв. Впрочем никак не ме учудват постъпките на някои хора в правителството. Ние познавахме дон Руперто още преди нашето изгнание; такъв човек никога не би се унижил да стане бандит.
— Бандит! Моят Руперто, най-горещият патриот и най-честният човек на света!
— Къде и кога са го заловили?
— Някъде в околностите на Св. Аугустин преди известно време, а аз току-що узнах.
— Странно, аз бях миналата седмица в Св. Аугустин и нищо не съм чула за това.
— Защото всичко се върши тайно. Дон Руперто живееше някъде в планините; прекалено смел, за да бъде предпазлив, той се спуснал в Св. Аугустин, където някой го предал.
— Къде е той сега, Исабела?
— В затвора.
— В кой затвор?
— Тъкмо това искам да разбера; засега зная само, че го обвиняват в разбойничество. Сантисима! — викна тя, като нервно тъпчеше с крак ветрилото си. — Нека клеветниците се пазят, той ще им отмъсти, щом го оправдаят, истината винаги побеждава. Колко бих искала да стане така, макар с цената на всичко, което имам! Да подозират Руперто в разбойничество!
Като седнаха най-после на терасата, приятелките заговориха малко по-спокойно след първата възбуда.
Техният поглед върху общото положение на нещата бе съвсем различен.
Едната знаеше, че любимият й се намира в затвора, и това я довеждаше до отчаяние; другата пък се надяваше, че и нейният любим е попаднал там, И увереността в това би й доставила радост. Читателят знае откъде произлиза това различие в схващанията. Графинята на свой ред започна да разпитва приятелката си.
— Сега аз разбирам, amica mia, защо вие помислихте, че говоря за Флоранс: вие допущате, че той е сред пленниците, които току-що дойдоха. Нали?
— Бих искала да се надявам!
— Предприехте ли нещо, за да узнаете това?
— Да, изпратих човек в Такубаи, за да научи нещо за него. Чух, че били отведени там.
— Някои са отвели неизвестно къде, е по-голяма част са попаднали в Акордада.
— Как! В тази ужасна яма, сред най-подли негодяи! Тексасците са военнопленници и не могат да ги подхвърлят на такова унижение!