— Но е факт. Узнах това от Сантандер.
Споменаването на това име направи силно впечатление на Луиза. Тя ту се червеше, ту бледнееше пред спомена за ненавистта, която съществуваше между Сантандер и Керней. Силно разтревожена, тя почти не чуваше графинята, която продължаваше да разпитва.
— На кого възложихте тази трудна работа?
— Изпратих Хосе.
— Отлично, той действително напълно заслужава доверие и е доста хитър; но, amiga mia2, той е само слуга, а в Такубаи и сред войниците от гарнизона или затвора трудно ще може да се добере, за да получи нужната справка. Снабдихте ли го с пари?
— О, да!
— Тогава има надежда да ви донесе задоволителен отговор. Вашата кесия ще бъде златният ключ, който ще отвори вратата на затвора за дон Флоранс, стига той да е там.
— Надявам се.
Тази вяра на младото момиче би се видяла много странна на човек, който познава действителността.
— Какво не бих дала, само да узная, че е жив.
— Това ще се разбере скоро. Кога трябва да се върне Хосе?
— Време е вече да се прибере. Той замина преди няколко часа. Когато идвахте вие, аз като че го видях: може би той вече е дошъл, докато ние разговаряхме.
— Amiga mia, какво съвпадение! И аз направих същото и ето че чакам завръщането на моя пратеник, комуто поръчах да се осведоми за участта на Руперто. Аз дойдох при вас, за да споделя това, и щом съдбата ни е еднаква, заедно ще дочакаме известията, каквито и да бъдат те.
— Какво виждам? — извика пак графинята, като взе от пода хвърленият от Луиса билет, — Покана с карета и любезности от негова светлост! Противни ся ми неговите ласкателства. Вие ще отидете ли?
— Не, не мисля.
— Бих искала да отидете. Навярно и баща ви ще пожелае същото?
— Защо?
— Защото…
Прекъсна я шум от стъпки. Бяха пратениците, които случайно се връщаха едновременно. Младите жени бързо излязоха да ги посрещнат. Слугите стояха със свалени шапки, единият пред графинята, другият пред Луиса Валверде, така че се чуваха отговорите и на двамата.
— Сеньорита — каза Хосе, — този, съдбата на когото трябваше да узная, не е в Такубаи.
Страшно пребледняла, Луиса Валверде извика:
— Нищо ли не научихте за него? Даденият отговор веднага я успокои.
— Сеньорита, аз даже го видях.
— Вие видяхте дон Флоранс, къде е той, говорете по-скоро.
— В Акордада.
— В Акордада — повтори в същото време като ехо друг глас. Това бе графинята, която също узна, че и нейният любим се намира там.
— Аз го видях в килията, сеньорита — прикован е с един тексаски пленник — Той бе в килията сеньорита — обясняваше слугата Хосе, — прикован с един крадец.
X
Във всеки град има някоя улица, която се ползва с благосклонността на висшето общество; в Мексико това е улица „Платерос“, или Улицата на бижутерите, наречена така поради голямото количество бижутерийни магазини, които се намират на нея.
По тази улица се разхожда знатната младеж на Мексико. Тук идват сеньори и сеньорити, за да избират накити в магазините. Ако проследим разходките им, то от „Улицата на бижутерите“ те отиват към Аламед, прекрасно място с красиви алеи, цветя и фонтани, засенчено от големи дървета. Под знойното южно небе всички търсят сянка от палещите лъчи на слънцето.
Там младите сеньори прекарват част от деня, ту разхождайки се из алеите, ту около фонтана, любувайки се на кристалната водна струя, бликаща от скалата; в същото време следят с поглед сеньоритите, които с удивително изкуство махат със своите ветрила. Тези крехки играчки не са предназначени само за освежаване на кожата; някои тънки движения, в които са приковани погледите, изразяват много повече чувство, отколкото думите.
Улица „Платерос“, която завършва при входа на Аламед, продължава и по-нататък, но вече с друго име, наричана понякога Paseo чест на бившия вицекрал на Нова Испания. Това е Мексиканският проспект, посещаван както от пешеходци, така и от екипажи. Всеки ден в определен час алеята бива задръстена от народ и конници.
Пътуващите с екипажи сеньори и сеньорити са твърде изящно облечени, с деколтирани дрехи, къси ръкави и без шапки; косите им, повечето черни, са украсени със скъпоценности и живи цветя, дъхави жасмини или цветове от нар. На малки седла яздят блестящи конници, които разиграват буйните си коне. Като ги гледаш, ще помислиш, че едва задържат конете си, които през цялото време дразнят с шпорите.
Всеки ден, като изключим първата седмица от великденските пости, когато висшето общество преминава по Paseo Viejo на другия край на града, тази бляскава процесия се точи по улиците „Платерос“ и „Сан Франциско“. Тук често погледът се спира и на едно друго, не толкова привлекателно зрелище: посред улицата минава канал, който не е покрит изцяло, както в европейските градове, а с плочи, които лесно се свалят От града към селото няма никакъв наклон, който би улеснявал изтичането на нечистотиите и те се натрупват в изкопите, като ги изпълват, тук излизат от къщите помии и ако от време на време не се почистват каналите, целият град би затънал в мръсотии. Понякога се случва така, че черната течност се прецежда през плочите и залива улицата с неприятна миризма. Но това не спира движението, дамите обръщат своите хубави нослета, без да жертват заради това разходките си по „Paseo“. Ако зловонието бе стократно по-голямо, те и тогава не биха се отказали от своите навици.