II
Събранието на доброволците трябваше да стане в кръчмата на ул. „Пойдрас“. Наетият за случая салон можеше да събере около триста души. Близо двеста се отзоваха на призива, а половината от тях бяха твърдо решени да тръгнат против Санта Ана.
Според съвета на тексасеца Флоранс Керней дойде на събранието по-рано. Крис Рок бе вече там, обиколен от неколцина другари — чистокръвни тексасци, които след дългите борби за свободата на младата република се бяха върнали в Ню Орлеънс не само да се развлекат, а и да спечелят нови приятели. Младият ирландец им бе представен като приятел, който можеше да докаже това с по едно питие за всички. Керней би сторил това с голяма готовност, ако още при влизането си в салона не бе забелязал, че привържениците на противната партия раздават не чаши с вино, а долари. Личеше, че другата група бе решена на всичко, за да наложи своя кандидат.
Керней не само че не видя своя съперник, но не успя да узнае даже името му. Можете да си представите учудването на младия ирландец, след като в салона влезе мъж, който той отлично познаваше: това бе неговият съперник в любовта му към Луиса Валверде, Карлос Сантандер, придружен от свои верни хора. Керней не вярваше на очите си, знаейки че този човек бе близък не само с дон Игнасио, но и с други мексиканци. Как може Сантандер да стане предводител на отряд и да отмъсти на мексиканците за нахлуването им в Сан Антонио, столицата на Тексас? Вярно е, че изгонените мексиканци останаха врагове на Санта Ана и затова кандидатурата на Карлос Сантандер не бе нещо невъзможно. За да възтържествуват над диктатора, за да може партията да вземе властта, те биха помогнали, ако се наложи, и на заклетите им врагове.
Кандидатурата на Сантандер се видя на Керней повече от странна. Но сега не бе време за догадки. Едва успял да размени предизвикателен поглед със своя съперник, председателят призова присъстващите за внимание След кратка и прочувствена реч той предложи незабавно да се започне изборът.
Това предложение единодушно бе прието. Започна спокойна работа. Изборите се проведоха по най-примитивен начин. Имената на кандидатите се написваха на листчета, които се раздаваха на присъстващите.
Когато всички дадоха гласовете си, съдържанието на шапката се изсипа върху масата. Председателят преброи бюлетините в присъствието на двама секретари. За известно време настъпи тишина, рядко прекъсвана от кратките бележки на председателя и шепота на секретарите. Най-сетне председателят обяви резултата: Флоранс Керней бе избран за капитан с 33 гласа повече.
Тези думи бяха последвани от гръмко ура, в което най-силно се чуваше гласът на Крис Рок. След това великанът, промъкнал се през тълпата, здраво стисна ръката на своя нов приятел, който ставаше от този миг негов началник.
Победеният използва суматохата и незабавно се измъкна с посърнал вид.
Оставаше да се избере поручик и подпоручик. След тях идваше ред за подофицери, трябваше да се организира пълен команден състав. След края на изборите общ възторг обхвана всички. Като град се посипаха поздравите, звъняха чаши, произнасяха се речи: с една дума, празникът бе в своя разгар. Нищо не бе забравено, даже не закъсняха да се пошегуват със Санта Ана и неговия дървен крак. Разделиха се, след като изпяха една патриотична песен.
III
Като се сбогува с новите си другари и напусна кръчмата, Флоранс Керней се спря, без да знае накъде да тръгне.
„Дон Игнасио навярно ще ме чака и ще поиска да ме види, въпреки че дъщеря му да не желае това. Приех неговата покана, но сега не мога да се възползвам от нея… Ах, ако знаех по-рано… След това, което видях днес, много по-добре ще е да отида в хотела и да се откажа завинаги от среща с нея“ — помисли Флоранс.
Но вместо да се върне в хотела той продължаваше неподвижно да стои, без да може да вземе някакво решение.
Коя бе истинската причина за това колебание? Единствено това, че мисълта му бе заета с нещастната му любов към Луиса Валверде. „Какво ли я интересува дали ще отида у тях на вечеря или не?“ Получил предната вечер покана от дон Игнасио, Флоранс Керней побърза да отговори положително. Обаче по-късно той стана очевиден на една сцена, която го накара да съжалява за своето решение. Завари Карлос Сантандер да шепне на ухото на Луиса любовни думи, които накараха младото момиче силно да поруменее. Флоранс нямаше право да държи на Луиса сметка за поведението й. По време на уроците бе виждал дъщерята на своя учител не повече от десетина пъти. Понякога те водеха съвършено безинтересен разговор за времето, за испанския език, за Ню Орлеънс, в който и двамата бяха чужденци. Само веднъж момичето се отнесе с по-голям интерес към думите му, когато той сподели, че се готви да отиде в Мексико. Разказа всичко, каквото бе чувал за мексиканските разбойници, също за красотата на мексиканките, като забеляза доста наивно, че животът му там ще бъде по-сигурен, отколкото сърцето. Керней долови, че Луиса особено внимателно се вслуша в тая фраза.