Каква опасност ги заплашваше?
Дон Игнасио отдавна бе отишъл в града. Останали сами, приятелките силно се тревожеха, но не за дълго останаха самотни. Около осем часа дойде Сантандер, влязъл с кон в двора, придружен от един войник. Той се обърна към младите момичета.
— Сеньорити, вие сте учудени от моето безцеремонно явяване в такъв неудобен час. Самият аз много съжалявам, че съм заставен да постъпя така!
— Какво обичате, полковник? — запита хладнокръвно графинята.
— Задължен съм да арестувам вас и вашата приятелка. Това ми е много неприятно, но дългът преди всичко.
— Разбирам — извика графинята, — че трябва дави е трудно да изпълните подобен дълг, който е присъщ за полицаите.
Силно оскърбен от тези думи, Сантандер презрително отвърна:
— Благодаря ви, графиньо, за любезната забележка, но това няма да ми попречи да арестувам и сеньор Валверде.
Графинята даже не го удостои с отговор. Като го изгледа гордо, обърна му гръб и излезе. Със също такъв горд, но не по-малко презрителен вид след нея иззе и Луиса. На двете бе позволено да се върнат в своите стаи, докато полковникът в същото време вземаше съответните мерки; най-напред загради дома с войници и след десет минути къщата на дон Игнасио приличаше на казарма с часовой на всяка врата.
В същия момент, когато момичетата бяха арестува ни, Хосе, свидетел на всичко това, бързо избяга в парка. Прескочи оградата и побърза да отиде на посоченото от графинята място.
Той изкачваше планината толкова бързо, че нито веднъж не се обърна да види, че джуджето го следи. То, като видя как коларят прескочи оградата, реши да го проследи, за да съобщи всичко на Сантандер, от когото очакваше да получи голяма награда.
Като измина няколко километра, изгуби от погледа си Хосе, макар че продължи да върви, и отдалеч видя огън, който силно осветяваше хора, коне и оръжие.
Без да се приближава до тях, успя да разпознае фигурата на великана тексасец и веднага се върна в Тлалпам, за да съобщи за това на Сантандер.
Докато той се върне, ние ще видим какво става в дома на дон Игнасио. Двете затворнички, седнали в стаите, гледаха през прозореца поставения в двора часовой.
Пепита, която бе допусната при господарките си, им разказа за изчезването на Хосе, на когото всички залагаха големи надежди. Това известие малко ги успокои, но те се притесняваха, защото мръкваше, а тяхното положение не се изменяше. Най-сетне към полунощ Пепита отново дойде с печалната вест за арестуването на дон Игнасио от войниците на Сантандер.
Луиса, която се надяваше, че след завръщането на баща й всичко ще се измени, изгуби и последната надежда за спасяване! Дон Игнасио, макар и министър, ще бъде изпратен в затвора!
Застанали пред полуотворената врата, приятелките видяха екипажа, с който си дойде дон Игнасио. Но защо конете са обърнати към града, а около екипажа стоят войници?
— Сеньорити! Колата е готова. Имам заповед незабавно да ви отведа — каза влезлият войник.
Луиса и графинята, като видяха, че трябва да се подчинят, излязоха на двора, придружени от войници. Сред офицерите около екипажа бе и полковник Сантандер, който бързо доближи младите момичета.
— Моля да ме извините — каза той с насмешливо любезен тон, че трябва да ви безпокоим така късно. Пътуването не ще трае дълго и вие не ще бъдете сами.
— Кабо, качете дамите в колата. Луиса Валверде видя баща си в екипажа, бледен и разстроен. Като се хвърли на шията му, тя извика:
— Татко! Вие тук… арестуван?
— Да, миличка, но седни и не трепери така. Ако хората ни изоставят, бог ще ни защити.
Когато и двете момичета влязоха, вратата шумно се затвори. Пепита, която не искаше да се раздели с господарките, си скочи на капрата и седна редом с войника, който за пръв път в живота си изпълняваше службата на колар.
Не успял още екипажа да потегли, конете изпръхтяха и се изправиха на задни крака. Те се изплашиха от джуджето, което, застанало на пътя, питаше за полковника.
— Тук съм! — извика Сантандер. — Казвай какво има?
— Врагове, сеньор полковник, врагове… Аз видях отдалеч техния бивак, сега те са близко, чувате ли?
И наистина недалеч се чуваше конски тропот и викове „Patria у Liberiad“ и „Смърт на тирана!“. След, минута въстаниците налетяха върху хусарите, а водачът им гръмко викаше: „Предайте се!“ Хусарите заградиха изплашения полковник, на когото сабята така трепереше в ръката, че бе готова да падне. В същия момент някой извика, размахвайки сабя: