Таксито спря пред един обширен, почти празен паркинг. Слязох и се запътих към сградата. Въпреки оживеното движение по близкото шосе тя сякаш излъчваше някаква спотаена заплаха. Не се виждаха никакви хора — нито да влизат, нито да излизат. Това ми напомни за онези зловещи секретни организации, които обикновено се разнищват към края на всеки филм за Джеймс Бонд. Вече очаквах да ме посрещнат бездушни човекоподобни автомати в екзотични униформи. Всъщност един доста пълен пазач ми хвърли око над вестника си и ми посочи асансьора.
Отделът по инвестициите беше на втория етаж. Посрещна ме секретарка, която ме помоли да изчакам в един от четирите кожени фотьойла в средата на просторната приемна.
Седнах и зачаках. Годишният доклад на „Финикс Просперити“ лежеше върху малката масичка пред мен. Под заглавието „Да възродим живота от пепелта“ се кипреше снимка на сградата на фирмата на фона на неестествено лазурно небе. Прелистих документа. Съдържаше доста полезна информация за постигнатото от „Финикс Просперити“. Кредитно-спестовната дейност имаше над двайсет филиала в околностите на Финикс.
Автор на документа беше главният ръководител, някой си Хауърд Фейбър. Изтъкваха се финансовите трудности, с които се била сблъскала институцията преди две години, но после пък се споменаваше една значителна инжекция от капитали, която подсилила баланса. Не се споменаваше обаче откъде са дошли капиталите.
Хвърлих поглед на баланса. Капиталът от 10 милиона долара отпреди две години бе нараснал до днешните 50 милиона. Това очевидно представляваха новите средства, с които разполагаха. Активите42 също бяха нараснали значително — от 100 милиона преди две години сега наброяваха 500. Докладът обаче по един много странен начин премълчаваше какво представляват всички тези активи. Но може би Джак щеше да ме осветли по въпроса.
Тъкмо в този момент и той цъфна в приемната.
— Здравей, Пол, радвам се да те видя!
Разтърсих ръката му.
— Аз също.
— Ела. — Той ме поведе по един тесен коридор. Влязохме в просторен офис, обзаведен с четири абсолютно еднакви борсови бюра, поместени в средата. — Тук съм. Сядай.
— И така, разкажи ми с какво се занимаваш по цял ден — помолих го аз.
— Имаш ли представа как работи една кредитно-спестовна институция?
— Не е ли нещо от рода на нашите строителни дружества?
— Е, така почват повечето — каза той. — Дребни обществени спестовни институции, които събират пари от местните хора, за да ги дават като заеми срещу местни полици. Всичко е много консервативно и ужасно скучно.
— Не ми изглеждаш на човек, дето по цял ден пише само скучни полици — казах аз.
Джак се ухили.
— Не съм от тях. Преди няколко години кредитно-спестовните институции бяха дерегулирани. Сега те могат да инвестират във всичко: спекулации с недвижимо имущество, еврооблигации, дори и в макулатура. В състояние сме да правим инвестиции във всичко, от което имаме интерес.
— Но защо вложителите ще си влагат парите при вас, щом всичко, което правите, се свежда до залагането на парите им? Какво ще стане, ако инвестициите ви не се оправдаят? Нали тогава местните хора ще загубят всичко.
— Там е цялата работа — изрече Джак с широка усмивка. — Всички депозити се гарантират от правителството на САЩ чрез Федералната корпорация по застраховките на кредитите и спестяванията. Можем да вземаме колкото си искаме пари назаем и да разиграваме колкото си искаме. На вложителите не им пука, защото Чичо Сам е винаги зад гърба им. Няма никакви проблеми.
— Добре, но тогава какво ще стане с акционерите? Те могат да изгубят всичко, не е ли така?
— Да, така е. Но потенциалните постъпления са огромни. За всеки 10 милиона долара, които те инвестират, могат да вземат заеми на стойност 90 милиона, гарантирани от правителството. Това означава, че ако те инвестират добре, могат да имат печалби, надхвърлящи неколкократно първоначалните им инвестиции. Това са огромни възможности за тях, докато са в състояние да рискуват първоначалния си залог.
Ето значи каква била работата! „Машината за пари на Чичо Сам“ се оказа банкова дейност с кредити и спестявания! Инвестицията от 40 милиона долара, обозначена на диаграмата на Вайгел, се отнасяше за „Тремънт Капитал“, закупила кредитно-спестовна банка. Като вземаха пари назаем с правителствена гаранция, те бяха в състояние да превърнат първоначалните си 40 милиона в неколкостотин милиона долара. А ако кредитно-спестовната банка нещо оплескаше работата, „Тремънт Капитал“ спокойно щяха да откажат изплащането на проценти върху облигациите си. Авангардна финансова техника, с която би могъл да се гордее Маршал Милс. Бях съвсем наясно чия машина за пари беше закупила „Тремънт Капитал“. Надявах се Джак да потвърди подозренията ми.
42
Имущество, актив (Asset) — нещо със стойност или потенциал за възвръщаемост. В балансовите отчети на компаниите се разграничават следните видове активи: оборотни средства; пари в брой, банкови депозити и менителници с настъпил падеж; акции; основни фондове: земя, постройки, фабрично оборудване, превозни средства и обзавеждане; нематериални активи: престиж на фирмата, патенти и т.н. Финансовите активи са права върху парични суми, като например банкови влогове, или върху доходи и/или печалби от повишаване цената на акции.