Затворих телефона. Деби, както обикновено, беше чула целия разговор.
— Мислех, че от теб се очакваше да продаваш тези акции, а не да купуваш от тях. Хамилтън ще припадне.
Обясних й какво бях открил за „Джипсъм“ и заключенията, до които бях стигнал.
— Ако съм прав, и ако облигациите се изкупуват от хора, които възнамеряват да погълнат компанията, значи ще ги търгуват плътно до номинала им. Успея ли да купя нещичко на 80, това означава 20-процентна печалба.
Деби слушаше внимателно.
— Изглежда наистина добре. Но продължавам да съм убедена, че Хамилтън ще сипе гръмове и мълнии.
Трепнах. Тя можеше да се окаже нрава. Технически не бях упълномощен да увеличавам зависимостта21 на „Де Джонг“ от която и да е компания, която не разполагаше с оценка за кредитоспособност от най-висш клас ААА или АА22 без изричното разрешение на Хамилтън. Но добре знаех, че това, което вършех, имаше смисъл.
Пултът отново замига. Беше Кеш.
— Реши ли се вече за „Джипсъм“?
— Още не. Дай ми още половин час.
— Окей. Но офертата ми няма да е валидна цяла вечност. Само половин час и нито секунда повече. — И той затвори. Беше напрегнат малко повече от обикновено. Нямаше и следа от обичайното му умилкване.
Изминаха двадесет и пет минути преди Дейвид да ми позвъни.
— Нещо става. Извън борсата се предлага цена купува на 80 за тия облигации, един господ знае защо. Ти в течение ли си, Пол?
— Не съм много сигурен, но мога да предположа — казах аз.
— Е?
— Съжалявам, Дейвид, не мога да ти кажа. Намери ли ми облигации?
— Само два милиона. Предлагаме ги на 82.
„Харисън Брадърс“ вероятно използваха случая да се пооблажат малко от цената, но не му беше времето да се заяждам за дреболии.
— Вземам ги — казах аз.
— Купуваш облигации на американската компания „Джипсъм“ на стойност два милиона долара с девет процента печалба и година на изплащане 1995 на цена 82 — каза Дейвид. — Благодаря ти за сделката.
— И аз ти благодаря — казах аз. — Ако случиш на още, обади ми се.
— Ще ти се обадя — обеща Дейвид. — Макар че едва ли ще имам такъв случай. Наложи ми се да изтръскам цяла Швейцария за тия два милиона. Някой е обрал до шушка всички налични облигации. Всички, с които разговарях, са ги продали вчера или завчера.
Засега бях успял да натрупам облигации на стойност 2 милиона. Това ми осигуряваше хубава печалба. Спомних си, че бях обещал да се обадя на Кеш.
— Е? — запита той.
— Съжалявам, Кеш. Благодаря ти за офертата, но мисля, че ще е по-добре да ги запазя.
— Хей, Пол, приятелю. Помисли си добре. Хамилтън ще ти се ядоса страшно когато разбере, че не си се възползвал от офертата ми.
„И когато научи, че съм купил още два милиона“ — помислих си.
— Съжалявам, Кеш, но не сме в състояние да ти помогнем.
Линията замлъкна за момент. След малко гласът му отново прозвуча, разочаровано, но приятелски.
— Ти решаваш. Само не забравяй за главоболията, които си създадох, за да те отърва от една лоша позиция. Ще ти се обадя по-късно.
Докато затварях телефона, се възхитих от способността на Кеш да те накара да се чувстваш виновен дори и когато иска да ти одере кожата.
— Купи ли нещичко? — запита Деби.
— Само два милиона — отвърнах аз.
— Не е лошо. Май ще изкараш добри пари. — Тя се облегна на стола си. — Ух, как не можем и ние да си купим от тия облигации! Толкова ще е гот.
— Разбира се, че можеш — казах аз. — Трябва само да изтеглиш две милиончета от сметката си в Строителното дружество23.
— Бихме могли да се опитаме да закупим по-малко количество. Един нестандартен пакет например — каза тя.
— Ще бъде ли етично?
— Не знам.
— Е, би трябвало да знаеш, в края на краищата ти си служителят по надзора24 — казах аз. Всяка компания, занимаваща се с управление на фондове, си назначава такъв служител, за да се осигури срещу използване на вътрешна информация за незаконна търговия25 на ценни книжа и конфликти на интереси26.
Бяха я назначили на този пост заради юридическото й образование.
— Е, сигурно е тъй… Но като си помисля, това почти си е конфликт на интереси.
— Какъв срам! Иначе не е лоша идея.
— Разбира се, че можем да си купим — погледна ме Деби. — Като нищо ще скочат, ако компанията бъде погълната.
21
Зависимост, „беззащитност“ (exposure) — 1. Всяка банка, която предоставя заем на дадена страна или корпорация, става зависима от длъжника си. Много банки разработват вътрешни правила, които позволяват да се избяга „свръхзависимостта“ от които и да е техен единствен клиент — длъжник. 2. На международните валутни пазари „беззащитността“ (за банките) може да изникне поради наличието на непокрита позиция както по някаква конкретна валута, така и изобщо. По продължителността на периода на „беззащитността“ може да се съди за различията в сроковете на падежите по сделките в една или друга валута.
23
Строително дружество (Building society) — специализирано спестовно учреждение в Англия, образувано с цел подпомагане членовете си да си построят жилища, като осигурява дребни клиенти със заеми срещу полица.
24
Отдел за надзор върху законността (Compliance department, officer) — служител (отдел), следящ за спазването на закона. Всички официални фондови борси и много от големите финансови институции имат служители, отговорни за стриктното прилагане на законите и правилата, уреждащи сделките с акции и инвестирането им в тях. В служебните им задължения може да влиза разследването на сделки, извършени от техни колеги.
25
Използване на вътрешна информация — (Insider trading) — купуване или продаване на акции при достъп до придобита незаконно информация за фактори, които могат да окажат влияние върху цената им, например по време на службата си в компания, чиито акции се продават. Използването на вътрешнофирмена информация е противозаконно във Великобритания, САЩ, Франция и други страни.
26
Конфликт на интереси (Conflict of interest) — ситуация, при която една финансова институция представлява и двете страни по една сделка или пък самата тя има финансов интерес от изхода й; например дадена търговска банка едновременно да реализира продажбата на акции на компания свой клиент на фондовата борса и да препоръчва покупката на същите ценни книжа на друг свой клиент — вложител, за чийто портфейл е натоварена да се грижи; или пък емисионна къща да предлага на вложител акции, от които самата тя е поела твърде много и е принудена да продава.