— Да, така е. Днес го разпитвахме.
— Какво стана?
— Нищо. Той твърди, че взел такси с двама души, с които бил пил непрекъснато до момента, в който си били тръгнали от корабчето. И двамата потвърдиха думите му. Никой от тях не каза да са виждали Деби, след като са се разделили с вас.
— Това не е вярно. Открихте ли шофьора на таксито? — запротестирах аз.
Пауел шумно въздъхна.
— Не, мистър Мъри, не сме го открили. Това е невъзможно, без да вдигнем голям шум по медиите. Мисля, че можем да отпишем Финли, освен ако не мислите, че и тримата са извършителите.
— Не можете да направите това! Видяхте го, нали? Сигурен съм, че той я е убил. Проверихте ли какви са били взаимоотношенията му с нея?
— Разговаряхме с Фелисити Уилсън. Очевидно е, че този Финли е мръсен тип, но за съжаление отсъстват каквито и да било доказателства, уличаващи го в убийството на Деби Чейтър. Всъщност няма никакви доказателства, че тя е била убита. А ако е била, то вие сте последният човек, видял я жива.
— Предполагам, не мислите, че аз съм я убил, нали?
— Не, мистър Мъри, не мисля, че вие сте я убили — изрече Пауел със зле потискано нетърпение. — Моето лично мнение е, че тя се е самоубила, макар и за това да няма доказателства. Разследването на причините за смъртта й ще се проведе утре и няма да се изненадам, ако съдът върне случая като недоказан. Не обичат да класифицират случаите като самоубийства, освен ако нямат сигурни доказателства, защото това причинява излишна мъка на близките на жертвата. А сега, благодаря ви за помощта, която ми оказахте при разследването на този случай, мистър Мъри, и ви желая лека нощ.
— Лека нощ — отвърнах аз и затворих телефона.
Значи Джо се беше измъкнал по някакъв начин. Направо не беше за вярване. Изобщо не можех да го повярвам.
Обърнах една голяма порция уиски и се опитах да заспя. Приспивната песничка „Трите слепи мишлета“ звучеше в ушите ми, докато се унасях. Сънувах някаква кльощава фермерка, която размахваше нож.
В събота сутринта Кеш дойде да ме вземе от къщи. Беше облечен изцяло в дрехи като за Хенли: блейзър, бели панталони и крещяща вратовръзка на райета в пурпур, злато и сребро. Караше сив „Астън Мартин“, модел 1960 година. Не съм експерт по класическите спортни коли, но, изглежда, беше същият модел, който кара Джеймс Бонд във филмите. Не можех да скрия възхищението си. Пред очите ми изплуваха уредите за управление на картечниците и креслото катапулт от екрана.
Кеш видя реакцията ми и се ухили.
— Харесва ли ти? — запита ме той. — Луд съм на тема стари коли. Имам един стар мерцедес и два ягуара в Щатите. Умирам да карам мерцедеса през летните уикенди със свален гюрук.
— Старият сив Лондон сигурно много те е изненадал — казах аз.
— О, да. Но тук ми харесва. Да ти кажа, на човек му трябва малко време, за да привикне с европейците, особено с британците.
— Какво имаш предвид?
— Когато се запознаваш с тях, всички ти се струват недружелюбни. Чувстваш се така, сякаш нарушаваш някакво социално табу само с поздрава си. Но щом ги опознаеш, виждаш, че са добри момчета. Не се обиждаш, нали?
— О, никак даже. Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. Хората тук са много внимателни, когато имат работа с непознати.
Не беше трудно да си представя какво изпитват най-сдържаните клиенти на Кеш в момента на запознанството си с него и как после постепенно изпадат под магичния му чар.
— Хайде, хайде! Първо ти хвърлят пясък в очите колко внимателни и консервативни са. Сякаш покупката на един съкровищен бон е най-голямата авантюра в живота им. Но с малко придумване ела ги виж как се блъскат за тия облигации. Тук съм само от година, но направих няколко много благи сделки.
Спряхме на един светофар. Той прекъсна речта си и се концентрира, за да се измъкнем колкото можем по-бързо от задръстването. Поршето на съседната лента остана като гръмнато от нахалството му. Запровира се ловко между колите и продължи:
— Някои от тия момчета тук в Лондон просто не знаят какво представлява продажбата на облигации. Мислят си, че ако натъпчат джобовете си с един милион долара от поредната емисия на някой швейцарски гном31, значи продават акции. Абсолютна гола вода са. Да продаваш облигации означава да движиш големи обеми пари по целия свят. Това означава да караш едната част от света да финансира другата. Разбираш ли какво искам да кажа?
Кимнах и се свих боязливо в седалката, докато профучавахме през забранената зона на пътя, за да заобиколим едно голямо задръстване.
31
Швейцарски гноми (Gnomes of Zurich) — финансисти от Централна Европа, особено швейцарски, много от които притежават банки в Цюрих; понякога биват държани отговорни за използване на политическа намеса, която използват тайно при трудни международни финансови ситуации, такива като внезапни бягства на капитал от един пазарен център на друг. Това представлява специфичен износ на капитал зад граница, предизвикан от резките изменения на конюнктурата на валутния пазар.