— Е, не сме стигнали още дотам — отвърна той. Можех да се закълна обаче, че от своя страна Роб беше стигнал до края. — Но много точно й обясних какво е тя за мен.
— Роб, казвал съм ти го и преди, карай малко по-полека — казах аз раздразнено. — Това е третото момиче, което прогонваш по този начин.
— Четвъртото — каза Роб.
Обикновено успявах да го успокоя. Но изминалата седмица не беше от най-приятните в живота ми, времето беше отвратително и нямах желание да остана дори още четвърт час.
Знаех, че Кеш няма да бърза особено да се прибира, а и едва ли бих имал сили да изтърпя поредната му порция доброжелателство на връщане. Измъкнах се от палатката, хванах един автобус до гарата и после влака за Лондон. Погледът ми се плъзгаше по залятата от дъжд равнина на Темза, а пред очите ми беше Кати. За миг само ми се бе сторило, че в палатката я бях зърнал в почти човешки облик, и това, на което бях станал свидетел, ми беше харесало. Може би в края на краищата Роб не беше толкова слабоумен.
9.
За пазара на еврооблигации август обикновено е мъртъв сезон. За това има много причини. В Западна Европа всички са в отпуск, дори и бюрократите, които работят в правителствените агенции, емитиращи еврооблигации. Летните жеги в Бахрейн и Джеда притъпяват дори и най-закоравелите арабски инстинкти към хазарта и повечето тамошни богаташи хващат самолета до Лондон, Париж и Монте Карло, за да залагат чипове вместо облигации.
Разбира се, много от борсовите посредници и търговците на ценни книжа в Лондон са несемейни или най-малкото все още нямат деца. Най-противното нещо на света за тях през август е да се съберат с пищящите семейства на плажа. Съществува едно неписано правило — да не се нарушава равновесието на пазара през този месец, за да не се налага след това месеци наред да си блъскаме главата, докато нещата влязат в релси. Пазарът се регулира сам и всеки си крои планове с какво ще се занимава през първата седмица на септември.
Обикновено тая схема на почивка ме дразнеше. Този път обаче ми се беше събрало много и за пръв път се зарадвах на покоя, който ми осигуряваше август.
Съзнанието ми най-вече беше заето с Деби. И с Джо.
За мен беше повече от очевидно, че Джо е проследил онази вечер Деби и после я е хвърлил в реката. Нали го видях — за него убийството не представляваше проблем. Но защо го беше направил? Дори човек като него не можеше току-така да обикаля Лондон и да убива старите си приятелки само защото му е скимнало. Явно е имал някакъв мотив. Какъв можеше да е той?
А и случаят с таксито, което бил хванал заедно с двамата си приятели точно след като го бях видял да излиза от корабчето. Имаше голяма вероятност приятелите му да му осигуряват фалшиво алиби, но полицията смяташе, че казват истината. Ако полицаите бяха прави, тогава как беше загинала Деби?
Не вярвах, че просто е паднала в реката. Не можех и да приема, че се е самоубила. Не можех да го повярвам за нищо на света. Кой друг би могъл да иска смъртта й?
Докато си блъсках главата над проблема, мислите ми неусетно се насочиха към Пайпър. Очевидно фактът, че Деби познаваше случая с Блейдънъм Хол, го притесняваше много. Нямаше вид на много почтен гражданин. Загубеше ли лиценза си от Комисията по хазарта, трябваше да каже сбогом на плановете си за „Таити“. В най-добрия случай можеше да се опита да го продаде, но едва ли щеше да покрие всичките си разходи по него. Още един смъртен враг.
После идваше и разследването с покачването на цената на акциите на „Джипсъм“. Имаше ли и това връзка със смъртта й?
Информацията ми беше все още недостатъчна.
Разрових купчината проспекти върху бюрото си за информационния меморандум за „Таити“. Преди обаче да го открия, се натъкнах на този за „Тремънт Капитал“. Измъкнах го от купчината. Беше тънък и наглед съвсем безобиден. Никакви фирмени знаци, никакви илюстрации. Зачетох го много внимателно.
„Тремънт Капитал“ беше инвестиционна шел-компания32 със седалище в Нидерландските Антили, които редица богати личности използваха, за да избягват плащането на данъци. Компанията инвестираше в ценни книжа, за които обаче не се упоменаваха никакви подробности. Беше емитирала частни облигации на стойност 40 милиона долара посредством „Блуумфийлд Уайс“. „Де Джонг“ бяха закупили двайсет милиона от тях. Това, което правеше привлекателна инвестицията в облигациите на такава мижава задморска компания, беше гаранцията на японската банка „Хоншу“. Тя беше една от най-големите банки в Япония и притежаваше най-висшия клас ААА, присъден й от агенциите за кредитна информация. Инвеститорите нямаше какво да се ровят из подробностите за сделката, като например в какво инвестира „Тремънт Капитал“, защото гаранцията на японската банка беше желязна.
32
Шел-компания (Shell company) — компания, поглъщана от друга с цел продажба на активите й; обикновено се прави, за да се придобие някакво специално предимство, когато се търсят ценни книжа от ежедневния списък, допускан до предлагане на Лондонската фондова борса. Съществуват обаче много фондови борси, които забраняват подобна практика.