Спомних си за Хамилтън. Кеш бе съумял да прецака дори и него.
— Имаше ли нещо незаконно във всичко това? — запитах аз.
— Доколкото ми е известно, не. Неетично? Да. Но незаконно? Не.
— Ще се изненадаш ли, ако Кеш се издъни с нещо незаконно?
— Да, това наистина ще ме учуди. Той е прекалено хитър, за да се хване на такива игри. — Томи се изправи на стола си и се усмихна. — Имаш нещо конкретно наум ли?
— Не — отвърнах аз, макар и да виждах, че Томи не ми вярва. Реших да променя темата. — Кеш поддържа връзки с един постоянен клиент от Щатите. Някаква кредитно-спестовна банка.
— Трябва да е „Финикс Просперити“ — каза Томи.
Бях благодарен за откровеността му.
— О, така ли? И тях ли прецаква?
— Не знам, но едва ли. Правят много голям бизнес с него. Просто учудващо е как толкова малка институция като тяхната сключва такива крупни сделки. Доста агресивни са. Отначало ги обезпечаваше един юнак, казва се Дик Вайгел. Той ги превърна в най-големия си източник на доходи, а после Кеш пое щафетата, понеже Дик се премести в корпоративното финансиране35.
— Чувах за тоя Дик Вайгел — казах. — Що за птица е?
— Абсолютен мръсник — откровено заяви Томи. — Мисли се за най-умния на света. Ако го чуеш как говори, ще си помислиш, че самолично е изкарал половината печалба на фирмата. Но двамата с Кеш са стари дружки. Лойд си мислеше, че е върхът.
— Така ли? А аз си мислех, че Лойд едва изтрайва тоя цирк — казах аз.
— Съмнително. Той не е от най-схватливите, така че невинаги може да разпознае празните дрънканици. Но инак е корав. И понякога може да те изкара от релси. Прави кариера във фирмата и всеки, който му се изпречи на пътя, бива изритван. Няма никакъв талант. Стилът му на управление е да налага страх. От време на време изритва по някой нещастник за назидание на останалите.
— Но не и теб.
— Да, не и мен. — Томи се усмихна. — Макар че му се иска. Не обича подхода ми. Твърде калифорнийски е. Не съм от гръмогласните. Но той не може да си позволи да ме изхвърли. Колкото и да е странно, аз съм главният агент по продажбите в салона. Дори не ми се налага да лъжа и мамя, за да го постигам.
Погледнах Томи и му повярвах. Не се съмнявах, че приятелските му дружелюбни маниери окуражават хората да му доверяват парите си. А за разлика от Кеш се съмнявах много дали би могъл да излъже доверието им.
— Не можем да седим тук и да си бъбрим цял ден — каза Томи. — В един обядваш с Лойд, нали?
— Да, мисля, че беше в един — казах аз.
— Окей, сега е дванайсет и половина. Сетих се нещо. Днес има аукцион за облигации с десетгодишен срок на погасяване. Американското министерство на финансите прави търг за девет милиарда долара нови десетгодишни правителствени облигации в един часа. Искаш ли да видиш машината на „Блуумфийлд Уайс“ в действие?
Исках, и още как. „Блуумфийлд Уайс“ бяха прочути с мощта си в търгуването на правителствени облигации. Томи ме отведе в другата част на залата и ме представи на един прошарен мъж, наближаващ петдесетте.
— Фред, можеш ли да отделиш минутка?
— За теб винаги — ухили се той.
— Запознай се с Пол Мъри, един от нашите клиенти отвъд океана. Пол, това е Фред Флекър, нашият главен агент по продажбите на правителствени облигации, който се занимава с нюйоркските фирми. На пазара е откакто се помни. Обзалагам се, че първата дълга облигация, продадена от теб, е погасена много отдавна. Нали, Фред?
— Горе-долу — отвърна Фред. Подаде ми ръка и аз я стиснах. — Седнете — каза той.
Намерих една табуретка и се наместих между него и останалите служители, които неистово работеха с телефоните.
— Имате ли представа какво става?
— Не — отвърнах аз. — Кажете ми.
— Окей. В един часа нашата фирма заедно с всички останали инвестиционни банки на Уолстрийт ще търгува определено количество десетгодишни държавни ценни книжа с определена доходоносност. Девет милиарда долара, които си струват да бъдат продадени. Търговецът, който предложи най-ниския доход, ще закупи пръв облигации, после този със следващия най-нисък доход, и така нататък. Ние ще предлагаме нашата и на нашите клиенти цена. Очевидно е, че колкото по-голямо търсене се получи за облигациите, толкова повече ще предлагаме в наша полза. Работата ми е да уговарям основните нюйоркски клиенти и да отразявам техните оферти към нашия главен борсов посредник за правителствени облигации, Джон Сондърс. Той седи хей там. — Фред посочи един слаб мъж с лице, набръчкано от умствено напрежение, на няколко метра от нас. Бюрото му непрекъснато се обсаждаше от хора, които му носеха съобщения и бързо се връщаха по работните си места.
35
Корпоративно финансиране (Corporate financing) — набиране на пари за търговска дейност на финансова компания.