— Лошо — каза Томи.
— Но това, което е още по-лошо, е, че двама от тримата души, открили измамата, вече са мъртви.
— Охо! — възкликна Томи. — Случайно единият да е Грег Шофман?
— Да — отвърнах аз. — Другият е едно момиче, Деби Чейтър. Работеше при нас в Лондон.
— Знаеш ли кой го е направил?
— Не. Деби падна в Темза и се удави. Мисля, че някой й е помогнал. Кой, не знам, но ще го открия.
— Кой стои зад „Тремънт Капитал“? — попита Томи.
— Мога само да предполагам — казах аз.
— Кой ви продаде облигациите?
— Кеш Калахан.
— А Дик Вайгел я е структурирал?
— Съвсем точно — казах аз.
— Господи! — възкликна Томи. — Е, тая змия Вайгел не ме изненадва. Но Кеш? Мога да си го представя да лъже хората, но да престъпва закона? Какъв боклук! — Томи изгълта кафето си на един дъх. — Значи Шофман и вашата Деби са мъртви? Кой е третият? — Той се замисли и след малко подсвирна. — Това си ти! Пол, трябва много да внимаваш!
— Знам — казах аз. — Сега виждаш защо не исках ти да бъдеш четвъртият, който знае за сделката.
Той се изсмя.
— Не се тревожи за това. Те не знаят, че на мен ми е известно. Аз съм в безопасност. А какво стана с парите?
— Не знам — отвърнах аз. — Точно затова исках да хвърля едно око в папките на Вайгел. Хайде пак да разгледаме диаграмата.
Извадих листа от джоба си и го разгънах върху масата.
Съдържаше серия правоъгълници, един под друг. Съединяваха ги стрелки, всички насочени надолу. Те показваха потока на паричните средства в сделката.
В първия правоъгълник пишеше „2 инвеститора“. Очевидно това бяха „Де Джонг“ и „Харцвайгер Банк“.
Една стрелка със знака $ и числото 40 милиона сочеше надолу към следващия правоъгълник с надпис „Превозно средство със специално предназначение“, което представляваше „Тремънт Капитал“. Това бяха 40 милиона, събрани от „Тремънт“ посредством частната сделка.
Следващият правоъгълник съдържаше думите „Сметка в швейцарската банка“. Това трябваше да е сметката, спомената в писмото на Дитвайлер.
После идваше един доста озадачаващ правоъгълник „Машината за пари на Чичо Сам“. Нямах представа какво може да означава това. Под него следваше серия правоъгълници, маркирани като „капиталовложения с висока възвръщаемост“. Покрай стрелките бяха изписани числата „$150 до 200 милиона“. Сега вече ми ставаше ясна мощността на машината за пари на Чичо Сам. Подаваш й 40 милиона и получаваш от 150 до 200 милиона. Настина машина за пари.
Под диаграмата имаше няколко забележки, които обясняваха нещата малко по-нататък.
„Инвестиции чрез продажби 8–10 годишни. Продай или разруши машината за пари. Вземай печалбите от Превозното средство със специално предназначение в дивиденти37. Оценявани дивиденти 50 милиона долара. Облигациите се изплащат, ако е възможно.“
— Разбираш ли нещо? — запита ме Томи.
Размишлявах няколко минути.
— Не знам какво точно означава „Машината за пари на Чичо Сам“, но останалото горе-долу ми е ясно. Четиридесетте милиона долара, събрани от „Тремънт Капитал“ посредством частната сделка, се влагат по сметка в швейцарска банка. Оттам се използват за покупка или може би за изграждане на мистериозната машина за пари. Така парите по някакъв начин се завъртат в двеста милиона долара. После се влагат в инвестиции с висока възвръщаемост. След 8–10 години тези инвестиции се продават. Получените по този начин постъпления, които очевидно са много големи, се стичат обратно в „Тремънт Капитал“. Четиридесетте милиона долара после се изплащат. Всички печалби от инвестициите над разходите по изплащането на процентите по частната сделка се изплащат от „Тремънт Капитал“ под формата на дивиденти. Вайгел ги оценява към петдесет милиона долара. И така, той със съучастниците си взема назаем четиридесет милиона долара, използва тези пари да генерира още петдесет милиона печалба за себе си и после връща първоначалните четиридесет милиона обратно, без никой да разбере нищо.
— Защо го правят? — запита Томи. — Нали могат просто да си задържат и тези пари?
— Тук вече се проявява хитростта им. Като връщат парите на клиентите си, никой не може да ги заподозре в нищо нередно. Могат да си живеят спокойно живота и вероятно да опитат отново същия номер, след като вече имат на ръка и собствен капитал. Ако обаче се полакомят и не изплатят четиридесетте милиона на хората, които са завлекли, тогава може да има и разследване и животът им може да се стъжни.
37
Дивидент (Divident) — частта от печалбата на една компания, която се разпределя между притежателите на обикновени акции. Обикновено се изразява в процент от номиналната стойност на обикновените акции или като абсолютна сума на акция. Дивидентите се изплащат на акционерите след начисляване на данък общ доход по общата тарифа и след заплащане от компанията на данък печалба.