Отначало въодушевен, Зола бързо се обезкуражава. Като махнем мошеничеството, Мирес е от същия социално-политически и религиозен тип като Ротшилд-Гундерман. Няма го тук дуела между гиганти, търсен от романиста, какъвто му предложила по-прясната афера около Юнион женерал. Той го казва ясно:
„Аферата Мирес ме съблазни — тя е голяма, значителна, разгърната и все пак не е интересна. Ще се заема с историята Бонту, Юнион женерал.“
Наистина Юнион женерал му предлага всичко необходимо, но при условие, че пренесе действието по време на Световното изложение от 1867, апогея на Втората империя.
През юни 1878 г. един финансист, Бонти, учредява нова банка, Юнион женерал, открито католическа. Неговият противник, банката „Гундерман“ („Ротшилд“), е еврейска и протестантска. Много отдавна евреи и протестанти се стремят към съюз, за да се противопоставят на диктата на всемогъщия националистически католицизъм. Зола веднага е разбрал, че има интерес да се придържа близо до фактите, както и да включи в изложението си един от последователите на Маркс, Сигизмон Буш.
Работата е, че през 1890 година, когато се създава „Пари“, вече е отминал периодът на пионерите на Интернационала (Лондон, 1864 г.). Ако в „Ругон-Макарови“, както и в личния си живот, Зола не престава да бъде буржоа — просветен, несъмнен хуманист и очевидно прогресивен, но така или иначе буржоа — той твърде бързо, единствен от по-големите писатели на своето време, с изключение на Жюл Валес, осъзнава значението на Марксовите идеи.
Всъщност каква е историята на Юнион женерал? От 1878 г. това дружество (наречено в „Пари“ „Световна банка“) привлича средствата на католишките енории, в името на бога и краля, с явното одобрение на Рим. Целта е била да се спъне непрекъснатият възход на гордата еврейска, протестантска и републиканска банка. А по същото време в Париж имало един много известен сладкар и гостилничар на име Бонту, също както основателя на Юнион женерал. Еднаквите имена и играта на думи били използувани за възхода на банката и нейните акции — козунаците „Банту“, знаменитите финансови козунаци! Правителството на Гамбета, макар боязливо републиканско, се разтревожило. Протестанта и евреи се почувствули крайно застрашени от това нахлуване на политиката във финансите. Войната била неизбежна.
Романът „Пари“, чрез своя герой Сакар, е показателен за антисемитизма, едновременно антифинансов и расистки, характерен за тази епоха, и интересно е, че и самият Зола се поддава на модния тогава тон, тона на Алфонс Доде и най-вече на братята Гонкур. Той прави пред себе си следната уговорка по отношение на онова, което нарича „еврейски въпрос“:
„И накрая да не забравим, че еврейският въпрос лежи в основата на моя сюжет и не мога да посегна на парите, без да припомня ролята, която са играли евреите в миналото и днес. Ще трябва да покажа триумфа на евреина над благородника; презреният някога евреин, който е бил долу, се намира горе, докато благородникът от горе е изпаднал сега долу. Но моят силен човек ще успее и или ще помете евреина, или ще се издигне над него, за да покажа най-сетне определящата роля на парите по отношение на всичко, дори и на този еврейски въпрос, в чиято светлина, според мен, нещата издребняват.“
Този текст е показателен за пътя, който му остава да измине преди аферата Драйфус.
И наистина, начело на Юнион женерал стои една каста от монархисти и привърженици на папата: маркиз Дьо Биенкур и Дьо Лабуйри, принц Дьо Брьой, виконт Д’Аркур, виконт Дьо Майол дьо Люпе, граф Дьо Монголфие, памфлетистът Йожен Веийо и граф Вийрьомон. Скоро всички те ще се окажат сред спомоществователите на антисемитския вестник на Дрюмон „Либр парол“.
Държавен въпрос — властвуващият Гамбета, буржоа, но републиканец и франкмасон, улеснява начинанието на банкерите протестанти и евреи при условия, които си остават неизяснени. Все пак на 31 декември 1881 година майсторите на вкусните козунаци Бонту посрещат радостно новата година, прославяйки монархията и бялото знаме, и заспиват върху капитал от 179 милиона златни франка! Неблагоразумно управляван, Юнион женерал е сразен от играчите на понижение. Ценните книжа се обезценяват за няколко дни. На 28 януари 1882 година Юнион женерал преустановява плащанията. Бонту бива арестуван. Осъждат го на пет години затвор и 3000 франка глоба. Точно така, както е бил наказан Мирес. Републиката е спасена, но цялата тази история се надига наново, заредена с буря и злост, по време на аферата Драйфус и „Аз обвинявам“.